Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Мен ли търсиш? — процеди дрезгаво старши инспекторът, направи крачка напред с вдигнат револвер, сграбчи мъжа за яката, дръпна го рязко и го събори върху капака на близката кола.
После натисна гръкляна му с ръка и опря дулото на оръжието о стъклото на очилата му.
— Мен ли преследваш? — просъска отново Хари.
Отговорът на мъжа се удави във воя на автомобилната аларма. Звукът изпълни цялата улица. Мъжът се помъчи да се освободи от хватката, но като видя, че няма шанс да надвие полицая, се отказа. Главата му се удари в капака. Светлината от уличната лампа падна върху лицето му. Хари го пусна. Мъжът се хвана за гърлото и започна да кашля.
— Елате — Хари се опита да надвика упорития вой на алармата, хвана го под мишница и го завлече към сградата, където живееше. Отключи портата и го бутна да влезе. — Какво, по дяволите, правите тук? И откъде сте научили адреса ми?
— Цяла вечер звъня на номера, изписан върху визитката ви. Накрая се свързах с „Телефонни услуги“ и оттам ми дадоха адреса ви.
Хари огледа фигурата или по-точно бледата сянка на Филип Бекер. Дори в ареста професорът изглеждаше по-добре.
— Наложи се да си изключа телефона — обясни Хари.
Тръгна по стълбите пред Бекер, отключи апартамента си, изхлузи си ботушите, без да се навежда, влезе в кухнята и пусна термоканата.
— Гледах ви в „Шоуто на Бусе“ — осведоми го Бекер.
Той също влезе в кухнята, но без да се събува. Лицето му беше бледо като на смъртник.
— Проявихте мъжество. Затова реших и аз да постъпя като мъж. Дължа ви го.
— В смисъл?
— Повярвахте ми, когато всички ме подозираха. Спасихте ме от публично унижение.
— Мм.
Хари посочи стол на професора, но Бекер поклати отрицателно глава.
— Ще си тръгвам. Искам само да ви споделя нещо много лично. Дори не знам дали има връзка със случая. Става дума за Юнас.
— Слушам ви.
— Вечерта, когато посетих Лосиус, взех кръвна проба от сина ми.
Хари си спомни лепенката върху ръката на детето.
— И натривка от устната кухина. Занесох ги в Съдебномедицинския институт и поисках тест за бащинство.
— За целта не трябва ли намесата на адвокат?
— Преди — да. Сега обаче всяко частно лице може да плати, за да му направят такъв тест. Две хиляди и осемстотин крони на човек. Ако поръчката е експресна, се доплаща. Избрах втория вариант. Резултатите пристигнаха днес. Юнас… — Бекер си пое дъх — … не е мой син.
Хари кимна.
Бекер се олюля на пети, сякаш се засилваше за скок.
— Помолих лаборантите да сравнят генетичния материал от Юнас с останалите проби в базата данни. Откриха проба, припокриваща се с неговата на сто процента.
— Тоест… в лабораторията са разполагали с ДНК-проба на Юнас още преди да им занесете взетата от вас?
— Да.
Хари се замисли. В главата му започна да се оформя хипотеза.
— С други думи, още някой е носил генетичен материал от Юнас за проверка — продължи Бекер. — От института ме информираха, че предишната проба е изследвана преди седем години.
— И е регистрирана на името на Юнас?
— Не, анонимна е. Разполагаха обаче с името на поръчителя.
— А той е…?
— Медицинско заведение, преустановило практиката си. — Още преди Бекер да го изрече, Хари се досети за отговора: — Клиника „Мариенлюст“.
— Идар Ветлесен — кимна Хари и наклони глава, както правят хората, когато се опитват да установят дали снимката, закачена на стената, виси накриво.
— Да — Бекер плесна с ръце и се усмихна тъжно. — Това е всичко. Исках да ви кажа само, че… нямам син.
— Съжалявам.
— Подозирах отдавна.
— Мм. Тогава защо дойдохте при мен?
— Нямам представа.
Хари мълчеше, за да му даде възможност да продължи.
— Просто… трябваше да го споделя с някого. Иначе кой знае какво щях да направя. Сега… — професорът направи пауза, преди да продължи: — сега съм сам. Не виждам никакъв смисъл в живота си. Ако онзи пистолет беше истински…
— Не си го и помисляйте — спря го Хари. — Колкото по-грижливо отглеждате тази мисъл, толкова по-изкусителна ще ви се струва. Освен това забравяте, че животът ви е важен за Юнас.
— За Юнас? — изсумтя Бекер и се засмя горчиво. — Странното хлапе, което дори не е мое? В академията ли ви научиха на това за грижливо отглежданата мисъл?