Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— От „Ен Ар Ко“ ми казаха, че редакционният екип на Бусе и гостите обикновено ходят в Творческия дом след края на предаването.
— Да, но навън вече дебнеха журналисти и аз се измъкнах. За какво ме търсите, шефе?
Хаген седна на съседния стол. Хари надигна халбата и златистата течност потече в устата му.
— Говорих с началника на криминалната полиция. Положението е много сериозно, Хари. Издавайки, че Снежния човек е на свобода, нарушаваш задължението си да пазиш в тайна вътрешна информация.
— Така е — Хари отпи отново от халбата.
— Само това ли ще кажеш? За бога, Хари! Защо го направи?
— Хората имат право да знаят. Демокрацията ни се основава на прозрачност, шефе.
Хаген удари с юмрук по масата. Клиентите наоколо посрещнаха реакцията му с окуражителни жестове, но сервитьорката, понесла половин дузина халби, го стрелна с предупредителен поглед.
— Не си играй с мен, Хари — процеди Хаген. — Обявихме официално, че случаят е приключен. С изявленията си по телевизията сериозно уронваш престижа на службата. Даваш ли си сметка?
— Работата ми е да залавям бандити, а не да се представям в добра светлина.
— Тези две неща са неразривно свързани, Хари! Условията, в които работим, зависят от имиджа на полицията. Пресата е важна!
— Журналистите нито помагат, нито възпрепятстват разследването. Винаги е било така. Само отделни хора от полицията, обсебени от идеята за външен блясък, каквито например са вашите началници, държат заглавията в пресата да дават положителни отзиви за работата на полицията. Аз пък искам да хвана Снежния човек. И толкова.
— Хари, с изказванията си застрашаваш колегите си, осъзнаваш ли го?
Старши инспекторът явно осмисли твърдението, кимна, пресуши халбата и даде знак на сервитьорката да му донесе още една.
— Тази вечер разговарях с началниците на криминалната полиция и на Главното управление — осведоми го Хаген и челюстите му се стегнаха. — Наредиха ми незабавно да те намеря и да ти забраня да даваш изявления пред журналисти. Считано от този момент. Ясно?
— Напълно, шефе.
Хаген премига изненадано, но изражението на Хари не издаваше нищо.
— Отсега нататък искам да бъда в течение на всичко, което се случва — продължи главният полицейски инспектор. — Да ми се докладва непрекъснато. Но понеже се съмнявам доколко ще го изпълниш, натоварих Катрине Брат. Някакви възражения?
— Никакви, шефе.
„Сигурно е пиян“, помисли си Хаген.
— Разбрах от Брат, че си я накарал да прегледа медицинския картон на Арве Стьоп в клиниката на Идар Ветлесен, без да имаме прокурорска заповед. Какви ги вършиш? Знаеш ли какво би могло да ни се случи, ако Стьоп се беше усетил?
Клюмналата глава на Хари се вдигна рязко като на бдително животно.
— Ако се беше усетил ли казахте, шефе?
— За наш късмет Стьоп няма картон в клиниката. Според секретарката на Ветлесен никога не е имал.
— И защо?
— Откъде да знам, Хари. Но слава богу, иначе щяхме да си навлечем големи проблеми. Това е Арве Стьоп, не кой да е! И така, отсега нататък Брат ще следи всяка твоя стъпка и ще ми докладва.
— Мм. — Хари кимна на сервитьорката, която му донесе новата халба. — Тя знае ли?
— В смисъл?
— Когато започнахме работа по случая, ѝ казахте, че аз ще бъда неин…
Изведнъж Хари млъкна.
— Неин…? — въпросително го изгледа Хаген.
Хари само поклати глава.
— Какво има? Всичко наред ли е?
— Нищо, нищо.
Хари преполови течността в халбата на един дъх и остави стотачка върху масата.
— Приятна вечер, шефе.
Хаген го изпрати с поглед. Чак след като Хари излезе от заведението, главният полицейски инспектор забеляза, че от чашата не излизат мехурчета с въглероден диоксид. Хаген се огледа предпазливо — никой не го наблюдаваше — и отпи от халбата. Кисел вкус. Ябълков сок.
Хари вървеше по тихите улици. Прозорците на старите ниски жилищни сгради светеха в мрака като котешки очи. Прииска му се да звънне на Сабото и да разбере резултата, но реши все пак да не го безпокои тази нощ — нали така се бяха разбрали. Сви зад ъгъла и пое по „Софие“. Не се мяркаше жива душа. Изведнъж нещо проблесна в тъмното. Светлина, отразена в чифт очила? До отсрещния тротоар стоеше мъж. Явно отключваше колата си. Хари познаваше автомобилите на съседите. Това волво обаче не беше от тях. В мрака не виждаше лицето на мъжа, но не му убегна, че онзи държи главата си обърната настрани, за да го наблюдава. Журналист? Мина покрай волвото. В страничното огледало на една от паркираните коли забеляза как сянката на мъжа се шмугна след него. Без да бърза, Хари бръкна във вътрешния джоб на палтото си. Стъпките на мъжа се приближаваха. Усети силен прилив на гняв, преброи до три и се обърна. Мъжът зад него застана като закован.