Снежния човек

Хари купи от кафенето двойно еспресо и кортадо — и двете в картонени чашки — и седна на стол на тротоара. В езерото в парка от отсрещната страна на улицата самотен белоснежен лебед се носеше по водата с шия, извита под формата на въпросителен знак. Хари се сети как наричаха капаните за лисици — лебедови шии. Вятърът нагърчваше водната повърхност и тя приличаше на настръхнала от студа.

— Кортадото топло ли е? — попита Катрине и протегна ръка.

Хари ѝ подаде чашата и двамата тръгнаха към паркираната кола.

— Добре че имаш възможност да работиш в събота — отбеляза той.

— Исках да кажа същото и за теб.

— Аз нямам семейство. За такива като мен почивните дни са лишени от стойност. Ти обаче си омъжена и имаш личен живот.

До колата ги чакаше злобно навъсен старец.

— Обадих се за „паяк“ — осведоми ги той.

— Напоследък станаха много модерни — отбеляза подигравателно Хари и отключи вратата. — Само дето трудно си намират място за паркиране.

Качиха се в автомобила. Старецът почука с кокалестия си пръст по прозореца. Хари го свали.

— Паякът ще дойде всеки момент. Длъжни сте да го изчакате на мястото на нарушението.

— Нима? — Хари му показа служебната си карта.

Мъжът я подмина с пренебрежителна физиономия и си погледна ядосано часовника.

— Портата е твърде тясна, за да имате претенции за гараж — обърна му внимание Хари. — Ще изпратя служител от „Паркинги и гаражи“ да свали незаконната табела пред портата. Очаквайте и солена глоба.

— Какво?

— От полицията сме.

Старецът дръпна хищно служебната карта на Хари, огледа го мнително, после огледа и картата, и пак Хари.

— Този път ще ви се размине — недоволно промърмори възрастният човек и му върна картата. — Тръгвайте.

— Но не и на вас. Веднага ще се свържа с колегите.

Старецът го изгледа разгневен.

Хари запали колата и остави двигателя да поработи, преди да потегли. Обърна се към стареца:

— Правилникът ви задължава да не мърдате оттук, докато дойдат.

Колата тръгна и двамата с Катрине видяха смаяното изражение на стареца в огледалото.

— Колко си отмъстителен! — разсмя се гръмко Катрине. — Та това беше само един безобиден дядка.

Хари я стрелна с поглед. Беше направила странна физиономия, все едно смехът ѝ причинява болка. Макар опитът ѝ да го вкара в леглото си да завърши с неуспех, тя не се смущаваше от компанията му. Напротив: започна да се държи по-свободно. Явно отказвайки на красива жена, мъжът печели нейното уважение и доверие.

Хари се усмихна. Какво ли би си помислила Катрине, ако знаеше, че сутринта се бе събудил с ерекция и ясни спомени за сън, в който я обладава върху мивката в тоалетната на бар „Фенрис“? Чукаха се бясно: тръбите започнаха да пращят, водата в кабинките — да клокочи, а луминесцентните лампи — да премигат и да бръмчат. При всеки тласък усещаше хладния фаянс до топките си. Огледалото зад нея вибрираше и отражението му се разми, докато двамата удряха яростно бедра и гърбове в чешми, сешоари за ръце и дозатори за течен сапун. Едва когато спря, Хари забеляза, че в огледалото вижда чуждо лице.