Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
А след това се озова тук. Значи някой ги е нападнал. Някое торпедо се е промъкнало покрай отбранителните им системи или има нов саботаж. Може би целият този проклет кораб се разпадаше.
До леглото имаше комуникационно табло. Пресегна се и въведе своя код, за да се добере до корабната система, не само до интерфейса на лазарета. Поиска връзка със Сам и след няколко тревожни удара на сърцето тя се появи на екрана. Косата се рееше около главата ѝ. Нулевата гравитация непрестанно го караше да мисли за удавници. Склерата на лявото ѝ око бе яркочервена от кръвоизлив.
— Човече — въздъхна тя с облекчение. — Не съм вярвала, че толкова ще се зарадвам да те видя.
— Трябва ми доклад за обстановката.
— Добре — съгласи се тя. — Най-добре да се срещнем за него. В службата ли си?
— В лазарета — отвърна Бика.
— Идвам след минутка — обеща тя.
— Сам. Какво е станало?
— Помниш ли онзи задник, който се заби в Пръстена и се превърна в рядка каша, когато корабът му попадна в бавната зона? Същото нещо.
— Движели сме се прекалено бързо? — попита Бика.
— Не. Нещо обаче е променило правилата. Имам няколко техници, които се бъхтят здравата, за да определят какво е новото ограничение на скоростта, но в момента се носим безпомощно към онзи голям пояс от отломъци. Заедно с всички останали.
— С цялата флотилия?
— С тях и техните братя и сестри — отвърна Сам. В думите ѝ се долавяше някакво мрачно отчаяние. — Никой не е с включени двигатели и вероятно само совалките в хангарите са в състояние да летят, но никой не желае да ги изстреля, докато не се разбере каква трябва да е скоростта. „Бегемот“ вероятно е летял най-бавно, когато това е станало. На другите кораби е далеч по-зле.
„Колко зле?“ — понечи да попита той, но нещо го накара да замълчи. Отново му се зави свят и го изпълни дълбокото усещане, че нещо се е объркало.
— В първо отделение съм — рече той.
— Идвам веднага — отвърна Сам и прекъсна връзката. Щеше му се да се отпусне на възглавницата, да почувства успокояващата ръка на гравитацията, която да го притисне в леглото. Искаше да вижда зад прозореца слънцето на Ню Мексико и да усеща свежия полъх под синьото небе. Но нито едно от тези неща не бе възможно тук. Нито едно от тях щеше да е достъпно за него някога.
„Ще почиваш, когато си мъртъв“ — помисли си и отново включи комуникационния терминал. Ашфорд и Па не приемаха повиквания, но и на двамата прати съобщения. Тъкмо правеше опити да се свърже със службата за охрана, когато се появи една лекарка и го заговори. Казваше се Мин Стърлинг. И с второ име Бени Кортленд-Мапу. Слушаше я с половин ухо. Една трета от екипажа били в смяната за почивка, обезопасени в своите противоускорителни койки. Другите две трети — включително и той — се ударили в стените или мебелите, а ръчните терминали, в които гледали, се превърнали във високоскоростни проектили. После стана дума за съживяване на нервна тъкан, нулева гравитация и гръбначномозъчна течност. Бика се чудеше къде ли е Па. Ако е мъртва, а Ашфорд е още жив, това щеше да се превърне в проблем.
Възстановяването от катастрофата можеше да поеме в две посоки. Или всички ще се стегнат и ще заработят заедно и тогава има шанс да оцелеят, или ще се придържат към стадните различия и страхове и тогава ще умрат още хора.
Трябваше да намери начин да се координират със Земята и Марс. Съвсем скоро нуждата от медицински материали и лекарства щеше да нарасне неимоверно. Ако иска да успее, наложително е да сплоти хората. Трябва да разбере дали Моника Стюарт и екипът ѝ — или поне тази част от нейния екип, която нямаше да бъде обвинена в саботаж и екзекутирана — са все още живи. Ако успее да започне да изпраща свои съобщения, нещо от типа на репортажите, което тя бе правила с Холдън…
Лекарката изглеждаше възбудена от нещо. Той не забеляза, когато Сам влезе в помещението, просто тя изведнъж се озова край него. Левият ѝ крак бе с импровизирана шина от найлонова лепенка и изолираща пяна. Бика протегна ръка към докторката, давайки ѝ знак да замълчи, и насочи вниманието си към Сам.