Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Не — отговори тя на Сьорен. — Тази игра не е популярна там, откъдето идвам.
— Заради гранитните маси, предполагам — каза той. Усмивката му стана малко по-истинска и много по-студена. Той духна тебеширения прах от върха на щеката и направи крачка настрани, вляво от нея. — Били са прекалено тежки за ранните колонизаторски кораби.
— Звучи логично — съгласи се Боби и отстъпи назад, така че вратата да прикрива фланговете ѝ.
— Това проблем ли е? — обади се мъжът и погледна Боби.
Преди Сьорен да успее да отговори, Боби рече:
— Ти ми кажи. Нали присъстваше на онази среднощна среща в кабинета на Авасарала, когато нещата на Ганимед се сговниха. От екипа на Нгуен си, нали? Лейтенант някой си.
— Копаеш си гроба, Боби — подхвърли Сьорен, хванал леко щеката в дясната си ръка.
— И — продължи тя — знам, че Сьорен ти даде нещо, което шефката му беше наредила да занесе на службата за данни преди два-три дена. Бас държа, че ти не работиш в службата за данни, нали?
Човекът на Нгуен направи заплашителна крачка към нея, а Сьорен пак пристъпи наляво.
Боби избухна в смях.
— Ама сериозно — каза тя, взряна в Сьорен. — Или престани да лъскаш тази щека, или върви да го правиш някъде насаме.
Сьорен сведе поглед към щеката в ръката си, сякаш изненадан да я види там, после я пусна.
— А ти — обърна се Боби на другия мъж, — ако се опиташ да минеш през тази врата, това ще е най-хубавото нещо, случвало ми се през последния месец. — Без да мести крака, тя пренесе тежестта си напред и сгъна леко лакти.
Онзи се взря в очите ѝ за един дълъг миг. Тя му се ухили.
— Хайде де, хайде — подкани. — Ще ми се подуят топките, ако продължаваш да ме дразниш така.
Мъжът вдигна ръце. Беше нещо средно между бойна поза и жест на капитулация. Без да сваля очи от Боби, той се извърна леко към Сьорен и каза:
— Това е твой проблем. Погрижи се за него.
Направи две бавни крачки назад, после се обърна, прекоси стаята и изчезна в някакъв коридор, който не се виждаше от мястото на Боби. След секунда се чу затръшване на врата.
— Мамка му — изруга тя. — Бас държа, че щях да отбележа повече точки пред старата, ако си бях върнала тази флашка.
Сьорен започна да отстъпва към задната врата. Боби преодоля делящото ги разстояние с бързината на котка, сграбчи го за ризата и го вдигна, докато носовете им почти се допряха. За първи път от дълго време насам чувстваше тялото си живо и свободно.
— Какво ще правиш — попита той с насилена усмивка, — ще ме пребиеш ли?
— Неее — отвърна Боби, минавайки на провлачения говор от Долината на Маринър. — Ще те издам, момчето ми.
26.
Холдън
Холдън гледаше как чудовището трепери, сгушено на стената в товарния отсек. На видеомонитора образът му бе дребен, обезцветен и зърнест. Той се съсредоточи върху дишането си. „Бавно и дълбоко вдишване, изпълни дробовете докрай. Бавно и дълбоко издишване. Пауза. Повтори. Не губи самообладание пред екипажа.“
— Е — обади се Алекс след минута. — Ето го твоя проблем.
Опитваше се да се шегува. Всъщност се беше пошегувал. Обикновено Холдън би се изсмял на провлачения му говор и комичната очевидност на забележката. Алекс можеше да е забавен по един сух, подценяван начин.
Но сега трябваше да стисне ръцете си в юмруци, за да не го удуши.
— Качвам се горе — каза Еймъс в същия момент, когато Наоми заяви:
— Слизам долу.
— Алекс — попита Холдън, придавайки си спокойствие, каквото не изпитваше. — В какво състояние е шлюзът на товарния отсек?
Алекс чукна два пъти по терминала и отвърна:
— Херметизиран е, капитане. Нулева загуба на налягане.
Което беше хубаво, защото колкото и да бе уплашен от протомолекулата, Холдън все пак знаеше, че не е магическа. Имаше маса и заемаше пространство. Щом през въздушния шлюз не можеше да се промъкне нито молекула кислород, бе сигурен, че вирусът не би могъл да влезе в кораба. Само че…
— Алекс, увеличи кислородното налягане — нареди Холдън. — Напомпай ни колкото е възможно, без да взривиш кораба.
Протомолекулата беше анаеробна. Ако някак си успееше да проникне вътре, той искаше средата да е възможно най-неблагоприятна за нея.
— И се качи в пилотската кабина — продължи Холдън. — Запечатай се вътре. Ако тази гадост по някакъв начин плъзне из кораба, искам пръстът ти да е на бутона за взривяване на реактора.
Алекс се намръщи и се почеса по рядката коса.
— Това ми се вижда малко крайно…
Холдън го сграбчи за раменете и го стисна здраво. Очите на пилота се разшириха и той вдигна автоматично ръце в знак, че се предава. До него ботаникът мигаше объркано и тревожно. Това не бе най-добрият начин да вдъхнеш увереност. При други обстоятелства на Холдън може би щеше да му пука.