Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Когато миналата вечер ни нападнаха гаргойлите, те не бяха пълният контингент на замъка — обясни убиецът. — Оттук нататък външната стена е осеяна с гадните създания и ако преминем близо до тях най-вероятно ще ги пробудим и ще ни се наложи да се сражаваме на всяка крачка.
— Тогава вътрешната стена към центъра? — попита Елъри. — Където ще излезем и ще притичаме през двора до предната врата на централната кула?
— Която вероятно ще е заключена — отбеляза Мариаброн.
— При това заключена към двор-гробище, където ще се изправим срещу десетки немъртви, с които да се бием — увери ги Джарлаксъл с тон, който никой не постави под съмнение.
— И в двата случая ще има борба — намеси се Атрогейт. — Избери кокалаците, че не хапят така! — той се изкиска и продължи. — Води ни по-бързо, ще падне веселба.
Джуджето избухна в смях, но остана единственият развеселен.
— Колко далече? — попита Мариаброн.
Ентрери сви рамене и каза:
— Седемдесет стъпки от вътрешната порта до вратата на кулата.
— И вероятно заключена врата, която да ни държи навън — добави Елъри. — Ще бъдем залети от немъртвите.
Тя погледна към Праткъс.
— Разполагам със силите си срещу кокалаците — обяви той, но не звучеше убедително. — Но предния път установих, че не обръщат особено внимание на командите ми.
— Защото най-вероятно са контролирани от по-голяма сила — каза Джарлаксъл и всички очи се обърнаха към него. Той сви рамене, показвайки, че става дума за предположение. После бързо се изправи с блеснали червени очи и погледна към Ентрери. — Колко далече сме в момента от тази кула?
За момент Ентрери изглеждаше смутен, после отвърна:
— Стотина крачки?
— И на още колко се издига върхът й спрямо тукашната връхна точка на стената?
Ентрери погледна обратно зад себе си през отворената врата.
— Не е много високо — отвърна убиецът. — Може би петнадесет стъпки над нас в най-високата й част.
— Води ни към върха на стената — нареди Джарлаксъл.
— Какво знаеш? — попита Атрогейт.
— Знам, че вече се уморих от битки.
— Ба! — изсумтя джуджето. — Чувал съм, че вие, мрачните елфи, си падате по битките.
— Когато се налага.
— Ба!
Джарлаксъл се усмихна на джуджето, докато минаваше покрай него и нагоре по стълбите, за да последва Ентрери до външната площадка. Когато останалите го настигнаха, вече кимаше и настояваше:
— Ще стане.
— Моля, сподели плана си — подкани го Мариаброн.
— Този постоянно подканя хората да се молят — изсумтя Атрогейт към Праткъс. — Трябва да го присъединиш към църквата си.
— Ние, мрачните елфи, владеем определени… номера — отвърна Джарлаксъл.
— Може да левитира — каза Ентрери.
— Левитацията не е летене — отбеляза Кантан.
— Но ако се приближа достатъчно близо и достатъчно високо, мога да закача някоя кука за върха на онази кула — обясни Джарлаксъл.
— Това е дълго катерене, особено под наклон — отбеляза рейнджърът, като въртеше глава напред-назад и оглеждаше двете връхни точки за възможност да се прекара въже.
— По-добре, отколкото да се бием през целия път — отвърна Джарлаксъл.
Докато изричаше думите смъкна шапката си и бръкна под копринения ширит, откъдето измъкна здрава нишка. Започна да я изтегля и тя сякаш нямаше край.
Мрачният елф направи другия й край на клуп и го постави на земята. Когато приключи, имаше доста солидна като размери намотка, която стигаше на височина почти до коленете му.
— Сто и двадесет стъпки — обясни на Ентрери, който не беше изненадан от появата на магическата нишка.
След това Джарлаксъл свали една обица със скъпоценни камъни, приближи я до устата си и прошепна нещо. Докато я отдалечаваше, обицата започна да нараства и когато я приближи до края на нишката вече бе с размерите на малка абордажна кука.
Джарлаксъл я завърза и започна да навива нишката хлабаво около едната си ръка, докато Ентрери хвана другия край и го завърза за един от зъберите на стената.
— Най-голямата опасност е, че движенията ни ще привлекат гаргойли — каза на останалите Джарлаксъл. — Няма да е мъдро да участваме в битка, докато пълзим по въжето.
— Ба! — долетя предвидимото изсумтяване на Атрогейт.