Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
„Търси утеха — помисли си той. — Съчувствие за неуспешното убийство.“ Не за пръв път лудостта ѝ го удиви с мащабите си.
— Има разлика — каза той.
Тя вдигна неразбиращо вежди и му даде знак да продължи.
За пръв път от седмици Френтис се усмихна.
— Между гладен просяк и нахранен роб.
5.
Вейлин
— По преценка на патрула ни наброяват приблизително четири хиляди. Идват оттук. — Капитан Адал забоде пръст в една точка върху разстланата на масата карта. — Движат се на югозапад.
— Последния път поеха право към Северна кула — каза Дарена. — И избиваха всичко живо по пътя си.
— Четири хиляди — каза Вейлин. — Сериозна военна сила, но не бих я нарекъл орда.
— Предполагам, че това е само авангардът — отвърна Адал. — Явно са си взели поука от последното нашествие.
— А аз останах с впечатлението, че при въпросното нашествие Ордата е била унищожена.
— Имаше оцелели — каза Дарена. — Няколкостотин. Жени и деца. Татко ги прати да си вървят, макар че мнозина настояваха да бъдат избити. Винаги сме се питали дали има и други, които чакат отвъд леда и планират следващата си атака.
Адал се изправи, обърна се към Вейлин и каза с официален тон:
— Милорд, искам разрешение да обявя мобилизация.
— Мобилизация?
— Всички годни за военна служба мъже в Пределите ще бъдат свикани. След пет дни ще разполагаме с шестхилядна войска в добавка към Северната гвардия.
— Ще пратим вест на еорилите и на сеорда — добави Дарена. — Ако откликнат като преди, общо войската ни ще наброява над двайсет хиляди. Но докато се организираме, ще минат седмици. Достатъчно време Ордата да прекоси леда, докато авангардът им тормози селищата на север.
Вейлин се облегна назад в стола си, загледан в линиите, които Адал беше начертал на картата. Яздили бяха усилено, за да се приберат в кулата преди мръкване, и щом пристигнаха, Адал беше извадил една от подробните карти на Пределите от колекцията с карти в престолната зала. Отвън долиташе врявата на мъже, които се готвят за война — Северната гвардия и хората на капитан Орвен точеха мечовете си и оседлаваха конете. Надявал се бе, че дните на карти и бойни планове са останали зад гърба му, че поне тук, в Пределите, няма да организира кръвопролитни сражения, но както винаги войната беше успяла да го намери. Намираше известна утеха във факта, че кръвната песен звучеше необичайно приглушена, съдържаше известно предупреждение, да, но без острите тонове на неотложност, които Вейлин помнеше от планирането на атаката срещу Лелунския оазис, планът, който беше струвал живота на Дентос.
— Каква беше числеността на Ордата при последното им нашествие? — попита той.
— Трудно е да се каже, милорд — отговори Адал. — Движеха се вкупом, без подразделения. В официалните доклади, съставени от брат Холун, се споменава числото сто хиляди, включително децата и старците. Ордата беше по-скоро народ, отколкото армия.
— Предупредени ли са селата в Севера?
Дарена кимна.
— Пратеници потеглиха веднага щом научихме за появата на авангарда. Хората на север ще бъдат уведомени навреме и ще подготвят отбраната си, но са твърде малобройни и няма да издържан дълго без външна помощ.
— Добре. — Вейлин стана. — Капитане, обявете мобилизация, изберете най-добрите си хора за тази задача, искам също да подготвите кулата и града за обсада. Ние ще тръгнем на север със Северната гвардия и хората на краля да помогнем на заселниците.
— Повече от половината ми гвардейци патрулират из провинцията — каза Адал и стрелна Дарена с поглед. — Разполагам едва с хиляда и петстотин души.
— Толкова по-добре. — Вейлин взе увития в платно меч от масата и тръгна към стълбището. — Значи ще се придвижим по-бързо. Лейди Дарена, давам си сметка, че навярно бихте предпочели да останете тук, но ви моля да ни придружите.
Тя се намръщи изненадано. Вейлин знаеше, че си е подготвила аргументи защо не трябва да я оставят тук.
— Аз… ще се радвам да ви придружа, милорд.
Яздиха усилно и до тъмно, спряха да нощуват в подножието на планината на двайсетина мили от кулата. Алорнис много се бе ядосала, докато си вземаха довиждане на стъпалата на кулата, но Вейлин остана непреклонен.
— Сраженията не са място за художници, сестро.
— И аз какво да правя? — каза тя. — Да седя тук по цял ден и да си гриза ноктите?
Той хвана ръцете ѝ.
— Убеден съм, че ще си намериш някакво занимание. — Целуна я по челото и отиде при Пламък, който го чакаше оседлан. — Освен това — каза той, докато вземаше юздите му от ръцете на един гвардеец, — искам хората да те виждат тук. Сестрата на граничния лорд. Самото ти присъствие тук ще вдъхва увереност на хората от града. Несъмнено ще търсят новини от теб. Повтаряй им, че всичко е под контрол.