Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Презрение кривна устните на жената, преди тя да ги извие в усмивка към жреца.
— Предполагам, че са ти били дадени големи обещания в замяна на съдействието ти.
— Не обещания, а уверения. — Мъжът се развълнува, червенина пропълзя по страните му. — Дадени бяха доказателства. Ти вършиш делото на Световния отец. Не е ли така?
Френтис долови напушилия жената смях, който тя се опитваше да преглътне.
— Разбира се. Прости думите ми. Трябваше да те изпитам, защото, ъъ… слугите на Световния отец имат много врагове.
— И много лица, очевидно — измърмори под нос жрецът.
— Разбрах, че имаш новини — продължи жената. — За Ал Сорна.
— Бил е във Варинсхолд преди месец. Еретичният крал го е изпратил в Северните предели като граничен лорд и владетел на кулата.
— Разбрах, че му е бил заложен капан. Трябвало е да пострада.
— Така е. Но резултатите бяха… неочаквани.
— Обикновено са такива, когато става въпрос за него.
— Взети са мерки. Пределите не са толкова далече. — Извади малък кожен портфейл, остави го на леглото и отстъпи назад.
Жената взе портфейла и прегледа набързо съдържанието му.
— Списъкът ми е завършен — каза тя. — Имаме работа във Варинсхолд.
— Добавено е още едно име. Макар че тази задача е напълно по силите ми, Пратеникът настоява да я поемеш ти. Граничният лорд на Южните брегове има добре организирана охрана, но се случва да бъде и уязвим.
Жената извади от портфейла лист хартия — бял пламък на череп фон. Френтис добре познаваше този символ. Фанатиците, които Вълчите бегачи бяха преследвали, го рисуваха по домовете на правоверните, след като убият родителите и откраднат децата — Чистия пламък на любовта на Световния отец.
— Наредиха ми да ти предам, че васалният лорд няма да е достатъчен — каза жената. — Курвата също трябва да умре.
Той я измери бавно с поглед, пълен с враждебност, и каза с глас на убеден в правотата на вярванията си фанатик:
— Всички курви трябва да умрат.
Тя скочи мълниеносно и сякаш по магия се озова пред него, лицето ѝ на сантиметри от неговото, пръстите свити като на граблива птица.
Жрецът отстъпи неволно назад, преди да се овладее.
— Когато пак се видим — каза тя, — току-виж съм уредила да се срещнеш с този твой бог, когото обичаш толкова много.
Жрецът местеше поглед между двамата и Френтис си даде сметка колко страшни изглеждат в очите на външен човек — нейната ярост и неговата студенина. „Той няма представа какво сме — осъзна той. — Представа си няма каква е същината на сделката, която е сключил.“
Жрецът тръгна мълчаливо към вратата и излезе, без да каже нищо повече.
— Иди и убий оная крава долу — нареди жената. — Със сигурност ни е запомнила.
— Това твое кралство е луда работа — отбеляза тя на следващата сутрин, докато гледаха как граничният лорд на Южните брегове и съпругата му раздават милостиня на бедните. Охраняваха ги само двама войници от Южната гвардия, макар пред портата на кулата да се беше натрупала тълпа просяци.
— Във Волария — продължи тя — никой не гладува. Робите са безполезни, ако не се хранят добре. Свободнородените, които са твърде мързеливи или глупави да печелят достатъчно за прехраната си, ги правят роби, така че да генерират богатство за онези, които заслужават свободата си, и в замяна ги хранят редовно. А тук хората ви са роби на свободата, свободни са да гладуват и да просят от богатите. Отвратително.
„Преди не бяха толкова много — помисли си той, но не го каза на глас. — Аз бях един от малцината, но никога не съм просил.“
Взеха миризливи дрипи от двама пияни скитници, които се въргаляха в тясна уличка край пристанището, навлякоха ги върху своите дрехи, омазаха лицата си с кал и заметнаха глави с окъсани шалове. Кухнята на пълничката ханджийка им беше осигурила два ножа от добра стомана, прясно наточени и скрити под дрипите.
Владетелят на кулата стоеше до маса, отрупана с чисти дрехи, поздравяваше всеки покланящ се нещастник с усмивка и добра дума и махаше с ръце, когато понечеха да му благодарят. Съпругата му се грижеше за децата, даваше им сладкиши или ги пращаше заедно с майките им — ако имаха такива — на друга опашка, обслужвана от двама облечени в сиво братя от Петия орден.
„Расти“ — внушаваше Френтис на сърбежа, когато се наредиха на опашката пред граничния лорд. Но не долови отклик, нито сега, нито снощи, когато беше вдигнал възглавницата над лицето на спящата пълничка ханджийка.
— Ти се погрижи за охраната — прошепна му жената. — Аз ще се занимая с щедрия лорд. Как мразя двуличието…