Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Сега се обърни и погледни навън.
Когато тя отново отвори вратата, с изненада се озова пред Ротан. Той изглеждаше малко по-млад и може би малко по-нисък.
– Няма ли да ме поканиш? – попита я той с усмивка.
Тя отстъпи назад и с жест го покани да влезе. Щом Ротан прекрачи прага, усещането за неговото присъствие изпълни помещението. Той се огледа и тя внезапно осъзна, че стаята вече не е празна. Заля я вълна от срам, когато на съседната масичка забеляза една кутия; същата, която беше разбила. Капакът й беше отворен и документите вътре се виждаха ясно.
В този миг забеляза Сери, който седеше на пода и държеше в скута си три познати книги. А в съседния ъгъл стояха Джона и Ранел...
– Сония.
Тя се обърна и видя Ротан, който беше закрил очите си с ръце.
– Сложи всичко, което не искаш да виждам, зад някоя врата.
Момичето се огледа бързо и започна да крие всичко, което й попадаше пред очите. Предмети и хора се плъзгаха през стените и изчезваха.
– Сония?
Тя се обърна и осъзна, че Ротан е изчезнал.
– И теб ли съм изхвърлила?
– Да. Опитай отново.
Тя отвори вратата и пусна магьосника вътре. С крайчеца на окото си забеляза някакво движение и бързо се огледа, но предметът вече беше потънал в стената. Тя се обърна и установи, че зад вратата се появила втора стая. В дъното й зееше отворена врата и Ротан стоеше на прага й.
Той пристъпи напред и всичко се раздвижи. Изведнъж между тях се появиха две стаи, после три.
– Достатъчно!
Тя почувства как Ротан пуска ръцете й. Внезапното завръщане в реалния свят я сепна и тя отвори очи. Ротан се беше облегнал назад и намръщено разтриваше слепоочията си.
– Добре ли си? – попита загрижено тя. – Какво се случи?
– Добре съм. – Той отпусна ръце се усмихна накриво. – Ти ме изхвърли от съзнанието си. Това е естествена реакция, която ще се научиш да контролираш. Не се притеснявай, свикнал съм. Обучавал съм много ученици.
Тя кимна и потри ръце.
– Искаш ли да опитаме пак?
Той поклати глава.
– Не сега. Ще си починем и ще се заемем с четене. Може да опитаме пак следобед.
Глава 20
Затворник на Гилдията
Сери се прозя. Откакто магьосниците бяха отвели Сония, сънят му се беше разстроил: когато имаше нужда от него, той се криеше вдън земя, а се появяваше точно когато не трябваше. А точно в момента Сери се нуждаеше от пълна концентрация.
Вледеняващият вятър се мушеше между дърветата и храстите, изпълвайки въздуха с шумолене и някое и друго клонче или листо. Студът сковаваше тялото му и парализираше мускулите. Той се размърда внимателно, протегна първо единия си крак, разтри го, след което направи същото и с другия.
След като отново погледна към прозореца, той реши, че ако продължи все така усилено да си повтаря мислено „Погледни навън!” главата му просто ще се пръсне от напрежение. По всяка вероятност талантът на Сония да усеща чуждите умове не обхващаше и нечаканите гости под прозореца.
Той погледна към снежната топка в ръката си и съмнението отново се промъкна в гърдите му. Ако я хвърлеше по прозореца, ударът трябваше да е достатъчно силен, за да разбуди Сония, но да не привлече вниманието на останалите. Той нямаше представа дали тя все още е в стаята си, нито дали е сама.
Когато успя да се добере дотук, в стаята й беше светло, но скоро след това светлината угасна. Прозорците вляво от нейните бяха тъмни, но онези вдясно все още светеха. Той погледна разтревожено към сградата на Университета от лявата му страна. Прозорците й бяха тъмни. След онази първа нощ, когато бе успял да види Сония, повече не беше забелязвал загадъчния наблюдател.
С крайчеца на окото си мерна примигваща светлина. Погледна към жилищната сграда на магьосниците. Светлината в съседната на Сония стая беше угаснала. Сери мрачно се усмихна и отново разтърка изтръпналите си крака. Само още малко...
Когато бледото лице се появи на прозореца, той за миг си помисли, че наистина е заспал и сънува. С разтуптяно сърце видя как Сония надниква в градината, после поглежда към Университета.
След което се изгуби от погледа му.