Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Целувката дойде съвсем неочаквано. Джо я прегърна със силните си ръце, притегли към себе си и я целуна така, сякаш животът му зависеше от това. Каролайн се надигна на пръсти и обърна лицето си към неговото, за да посрещне устните му. Прокара пръсти през разрошената му коса.

Чайникът засвири.

Джо отстъпи, после отиде до печката и изключи котлона. Обърна се към Каролайн. Дишаше тежко, сякаш току-що беше слязъл тичешком от връх Серендипити. Отново взе младата жена в прегръдките си. Тялото му беше неописуемо напрегнато. Каролайн имаше чувството, че прегръща човек от стомана. Отново прокара пръсти по косата му, после надолу по гърба. Синята му памучна риза й се стори тънка като воал. Усещаше всяка извивка на тялото му под меката материя. Сексуалното привличане помежду им беше огромно, но тя усещаше още нещо, различно от първичната страст.

Това беше любовта, която беше пламнала между тях още докато бяха деца. Сега Джо Конър поглъщаше топлината и обичта й с всяка клетка на тялото си, така както тя поглъщаше чувството, излъчвано от него. Знаеше, че той иска от нея много повече от секс. Докосна лицето му, погали нежно страната му. Хвана го за ръка и го поведе към спалнята си. Пестеливата мебелировка беше характерна за цялата къща, но не и за това изключително лично и свещено за Каролайн място. В тази стая тя можеше да бъде самата себе си. Това, че допускаше Джо вътре, я накара да се чувства до известна степен беззащитна — сякаш разгалваше същността си пред него.

В спалнята преобладаваха тъмно дърво и бяла дантела. Белите дантелени пердета и плетената на ръка покривка за легло бяха останали от баба й. Леглото от тъмен махагон беше с балдахин. Четирите стълба бяха резбовани с фигурки на ангелчета и разцъфтели рози. Ниските мебели бяха докарани от Шотландия, а полиците бяха претъпкани с книги. Върху шкафчетата, поставени от двете страни на леглото се виждаха множество портрети на хората, които обичаше.

Джо отново я целуна. Устните му покриха нейните, а ръцете му още по-силно я прегърнаха. Той простена и нежно я положи върху леглото. Каролайн едва издържаше на желанието, което беше събирала в себе си от шестнайсетгодишна възраст. Изви се към тялото му. Целуваха се и трескаво сваляха дрехите си.

— Съжалявам — промълви Джо, когато пръстите му докоснаха копринената кожа на раменете й.

— Защо? — попита го учудена.

— Защото ръцете ми са прекалено груби за такава нежна кожа.

Дланите му наистина бяха загрубели от работата по палубата и под водата. Допирът им караше тялото й да трепти. Косъмчетата, покриващи тялото му, бяха тънки и меки и тя потръпна от силната мъжественост, която се излъчваше от него.

Отпусна се по гръб и с наслада се остави в ръцете му. Те проучваха извивките на тялото й. Устните му следваха пътя на пръстите. Джо не искаше тя да се движи — копнееше да я люби и да й покаже обичта си към нея.

— Шшшт — промълви, когато Каролайн понечи да го прегърне и опъна двете й ръце над главата.

— Моля те — прошепна тя и се опита да се освободи.

— Моля те — повтори тихо той.

Каролайн не можеше нито да го докосне, нито да помръдне. Той здраво я държеше, докато устните му галеха тялото й.