Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Кубчето започна да вибрира между пръстите ѝ.
После целият дилижанс се разтресе така, сякаш в него се е стоварило нещо много тежко. Мараси си удари главата в покрива, после се строполи обратно на мястото си.
Конете изцвилиха уплашено, но МеЛаан някак си успя да ги овладее. Секунди по-късно, дилижансът спря.
— Какво, за Бога, стана? — попита Уаксилий и се изправи от пода, където лежеше, преплел крайници със Стерис.
Мараси простена, изправи гръб седешком и се хвана за главата.
— Направих нещо глупаво.
— Колко глупаво? — попита Уаксилий.
— Проучвах устройството и приложих аломантия.
Физиономията на Уейн се показа на вратата миг по-късно, когато той увисна с главата надолу от покрива, за да попита:
— Това скоростна сфера ли беше?
— Да — потвърди Мараси.
— Трусът едва не уби конете — каза той.
— Съжалявам, съжалявам.
Уаксилий помогна на Стерис да се изправи.
— Какво… какво стана? — попита тя замаяно.
— Мараси използва скоростна сфера, докато карахме — обясни Уаксилий. — Ударихме границата и изтеглихме Мараси през нея, поради което минахме заедно с фургона от едно темпо на време в друго.
— Но нали тя го използва във влака — напомни Стерис.
— Скоростните сфери се движат заедно с теб, ако се намираш в нещо достатъчно масивно — каза Уаксилий. — Иначе ще излизаш от всяка, която създадеш, почти мигновено, заради въртенето на планетата. Влакът беше тежък и бърз. Дилижансът е малък и доста бавен. Така че…
— Така че трябваше да се сетя да не правя такова нещо — прекъсна го Мараси, изчервена. — Не съм го правила, откакто бях дете. Но, Уаксилий — то изжужа.
— Какво?
— Кубчето, то…
Мараси се сепна, когато осъзна, че го е изпуснала в неразборията. Разтърси се светкавично тук и там, докато най-после не го откри до крака на Уакс и го вдигна победоносно.
— На него има копче.
— Копче ли?
Тя го завъртя на една страна, за да им покаже малкото копче.
— Трябва ти нещо тънко и остро, за да успееш да го натиснеш — обясни. — Но вече е включено.
Уаксилий го погледна объркано, после го показа на Стерис, която присви очи към него и попита:
— Що за мистично устройство е това, щом има копче за включване?
— Има някаква логика, предполагам — каза Уаксилий. — Никой не иска мистичното му устройство да се включи по погрешка.
— Току-виж убило кочияша ти — промърмори недоволно Уейн.
— Не е спряло аломантията ти? — попита Уакс Мараси и потри брадичка.
Тя поклати глава. Усещаше запаса си от метал.
— Май не направи нищо.
— Хм — изсумтя Уаксилий и го вдигна пред очите си. — Може да е опасно.
— Значи ще го тестваме, а? — попита Уейн, все още увиснал пред прозореца.
— Разбира се — отговори Уаксилий. — Но далеч от дилижанса.
Уакс стисна вибриращото кубче в ръка. То откликна, когато той разгоря метал, но не се случи нищо повече.
Бяха спрели до една горичка високи орехови дървета и Уейн се беше заел да пълни джобовете си, докато Мараси наблюдаваше как Уакс експериментира с кубчето от безопасно разстояние. МеЛаан поеше конете на едно поточе малко по-нататък. Наблизо се виждаше поляна, пълна със зелените стръкове на множество моркови, явно диви. Въздухът миришеше свежо, като недокосната от човешка ръка природа.
Уакс вдигна жужащото кубче и остави металите си да догорят. Кубчето спря да вибрира. Той ги разгоря отново и то откликна пак — отначало по-бавно, но след две-три секунди набра скорост. Но за какво служеше? Защо не потискаше аломантичните му способности, както се беше случило на влака?
„Може би не действа върху онзи, който го е активирал“, мина му през ум. В това имаше логика — макар че не му беше понятно как устройството би могло да прави такава разлика.
— Ей, Уейн.
— Да, приятел?
— Дръж.
Уакс му подхвърли кубчето. Уейн го хвана и подскочи, когато коланът му — на който бяха закачени стъклениците му с метал и всичките му монети — разкъса гайките и отхвърча от кръста му. Обърна се и проследи с поглед как пада на земята на поне шест метра по-надолу на хълма, а когато се опита да се приближи към него, коланът отскочи настрани.
Уакс се затича към Уейн, но усети как пушката в кобура на крака му го влачи назад, сякаш нещо я Тласка. Ефектът изчезна няколко минути по-късно, а когато стигна до Уейн, кубчето вече беше спряло да вибрира.
Уейн го вдигна в ръка.
— Това пък какво беше?