Сибирски тайни

Настя спря на около петдесет метра от него и известно време седя така, облегната на седалката. Трябваше да се настрои и подготви вътрешно за мястото, в което щеше да влезе след малко. Обикновеният свят, в който живеят хора, е изпълнен с различни индивидуални микрокосмоси — умове и души. Те са кой от кой по-различни, не можеш да намериш два съвършено еднакви, но ги сродява едно: поддават се на разбиране, можеш да ги разбереш някак, стига да имаш желание. Мястото, на което живеят психично болни хора, също е изпълнено с различни микрокосмоси — умовете и душите на тези хора, но тях е невъзможно да проумееш. И като всичко неизвестно и неразбираемо — това плаши. Макар и ирационален, този страх съществува. И човек не може да го избегне. Да, в интерната няма буйстващи, няма хора в състояние на остра психоза. С разума си Настя Каменская разбираше това. Но един неподдаващ се на контрол страх се надигаше у нея всеки път, когато й се наложеше да престъпи праг на психиатричен стационар.

Състоящият се от две сгради интернат изглеждаше вехт и занемарен. Явно по-рано територията е била оградена, а сега из високата трева се търкаляха само жалки отломки от оградата. За сметка на това имаше волейболна площадка с провиснала мръсна мрежа. Разбира се, никой не играеше волейбол, болните — двайсетина души, някои в инвалидни колички — кротко се разхождаха между сградите, на една от които висеше разкривена табелка „Общежитие“. Вероятно така наричаха тук отделението със свободен режим. А в другата сграда очевидно трябваше да се намира отделението с наблюдателен режим.

Именно към общежитието се насочи Настя: доколкото си спомняше, болните, настанени в такива отделения, можеха свободно да излизат от интерната, да се разхождат, да ходят където поискат и да се връщат когато решат, да посещават роднини и познати. Разбира се, във всеки интернат се спазваха собствени правила, имаше такива, в които излизането от територията беше разрешено само колективно, с придружители от медицинския персонал, и други, в които цареше пълна свобода, нямаше достатъчно служители, задължени да наглеждат болните, пък и тези болни всъщност никого не интересуваха.

Ако Дмитрий Голиков бе живял точно тук, имаше макар и малък шанс да научи нещо интересно за него. Ако пък го бяха държали в отделението с наблюдателен режим, откъдето не пускат свободно, значи, в живота му не би могло да се случи нищо освен самото му пребиваване в интерната.

Още на вратата тя се сблъска със симпатична медицинска сестра с наметната върху униформата мушама: след вчерашния проливен дъжд доста бе застудяло.

— Кого търсите? — попита младата жена, загледана в Настя с нескрито подозрение.