Урокът от нейната смърт [bg]

Седем дни до нощта на полумесеца.

Знаеш ли къде ти е оръжието?

Т. Т. Евънс влезе в шерифството на Ню Лебънън, метна поглед към надписа и попита:

— Кой е закачил това?

Джим Слоукъм вдигна очи от сутрешния „Реджистър“ и рече:

— Аз го сложих.

— Би ли го свалил, моля те?

— Разбира се. Нищо лошо нямах предвид. Помислих си, че ще бъде нещо като напомняне. За бойния дух, нали разбираш.

Евънс седна зад бюрото си. Отгоре имаше петнайсет писма от хора, които твърдяха, че знаят кой е убиецът, защото са го сънували (осем от тях) или са имали психични видения за него (четири), или са влезли във връзка с жертвите по време на сеанс (двама). Останалата кореспонденция беше от човек, обясняващ, че в свой предишен живот е познавал Джак Изкормвача, чийто дух се е материализирал в жилищен комплекс край Хигинс. Имаше и двадесет и девет телефонни съобщения за случая. Първите два номера, на които Евънс се обади, бяха до прекъснати телефони, а на третия се оказа записан мъжки глас, описващ колко много обича да смуче полов член. Евънс затвори и даде на Слоукъм останалите телефони, за да ги провери.

Новината на Корд за ножа хем го обнадежди, хем и го потисна. Насърчи се от нея, защото това бе солидна следа и като всяко ченге той предпочиташе да приеме едно-единствено твърдо доказателство пред дузина медиуми или цяла седмица с най-умни хипотези. Но новината също така угнети Евънс, защото това означаваше, че насоката на разследване, която бе наследил, изглежда съвсем безнадеждна. Сега си припомни предупреждението на Корд, че той просто няма изход, което отначало бе игнорирал. Рибън не бе доволен от материала в „Реджистър“ тази сутрин. „“Култовото" оръдие при убийствата от Одън е играчка от филм." Шерифът бе казал хладно: „Твоите момчета трябваше да проверят това още от самото начало“.