Виелица на сенките [bg]

Гледах самата Смърт. Тя изглеждаше издялана от едно-единствено парче кост, което по своята структура и ослепителна перлена белота много напомняше бивни на мамут. Вярно, размерът на статуята малко смущаваше. Шест ярда на височина не е шега. Или материалът просто приличаше на скъпоценната кост, или навремето мамутите са били с доста по-големи размери, а после са измършавели от глад и лоши условия за живот в Безлюдните земи.

Смъртта седеше на масивен трон, изработен от човешки кости. Босите й крака бяха стъпили на огромен череп, който, също като статуята с трона, беше част от монументалната скулптура. Смъртта беше облечена в непретенциозна рокля без ръкави, по-подходяща за обикновена селянка, тръгнала за местния фестивал на реколтата, а не на Кралица на Живота и Съдбата. Лицето й беше скрито под полумаска-череп и за страничния наблюдател оставаха видими само пълните устни (сега плътно свити и напрегнати) и идеалната брадичка. Пищни бели коси обгръщаха голите рамене. Майсторството на скулптора не предизвикваше никакви съмнения, косата изглеждаше като истинска, а фигурата — почти жива. Обикновено в храмовете слугинята на Сагра — Смъртта, винаги я изобразяваха с оръжие (коса или сърп на дълга дървена дръжка), но тук нямаше нищо подобно. В ръцете си жената държеше букет цветя. Изящните дълги пръсти внимателно стискаха нежни бели нарциси — символът на смъртта и забвението. Но най-вече бях поразен от очите й, или по-скоро от липсата им (в края на краищата всички знаят, че Смъртта е сляпа, но никога не греши в своя избор). Двете черни дупки в маската-череп сякаш гледаха само мен, все едно казваха, че не е далеч времето, когато и моите кости ще бъдат сортирани в залите на осмо ниво. Но не бих казал, че се уплаших много. Смъртта никога не плаши онези, за които идва. Защо да се плашат? Всеки все някога става нейна награда. Независимо от това колко много сме живели, краят е винаги един и същ — с нейното пристигане. Без значение дали тя е с нарциси или с коса. Дори и безсмъртните, дори и боговете в крайна сметка ще бъдат нейни, всичко е просто въпрос на време, а Смъртта умее да чака. Вечността я е научила на търпение, тя знае, че рано или късно всички ще попаднат под нейния всевиждащ и в същото време сляп поглед.