![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Докато обикаляха площадката, наслаждавайки са на промените в панорамата, той забеляза горящ автомобил пред църквата на „Инвалидите“. Около него бяха спрели няколко пожарни, полицейски коли и линейки. Част от гостите също го видяха. В забележките, които си размениха, липсваше тревога. Ситуацията изглеждаше под контрол. Пожарът със сигурност имаше отношение към действията на Лайън, но Ашби нямаше никаква представа за плановете на южноафриканеца. Той не сподели подробности по планираната операция, а и Ашби нямаше желание да ги чуе. Единственото му условие беше нещата да се случат точно по пладне. Погледна часовника си. Вече беше време.
Ларок поведе гостите на панорамна обиколка, но той умишлено изостана от групата. Отбеляза, че тя започна от гледката към северната част на града, а после се насочи към платформата, гледаща на запад. В момента, в който групата зави към южната страна на площадката, той бързо се насочи към изхода, който водеше към остъклената тераса. Премина през него, плъзна вратата обратно на мястото й и щракна ключалката в долната част. Мистър Гилдхол си беше направил труда да огледа двете панорамни тераси и беше открил, че вратите към тях се залостват с резета, ключовете от които се съхраняваха от охраната на кулата. Но не и днес.
Ларок беше уредила площадката на върха да остане на разположение на клуба за цял час. Тя щеше да бъде освободена в един без двайсет, петнайсетина минути преди отварянето на касите, намиращи се на двеста седемдесет и пет метра по-надолу.
Той бързо се спусна по четиринайсетте метални стъпала и прекоси площадката към източната страна. Ларок и групата все още бяха в южната част и оглеждаха забележителностите. Ашби изкачи стъпалата към втората стъклена врата и безшумно я затвори, щраквайки ключалката в долната й част.
Парижкият клуб остана в капана под върха на Айфеловата кула. Ашби слезе обратно, влезе в един от асансьорите и натисна бутона за спускане.
— Получих информацията — екна в слушалките гласът на Даниълс. — В момента във въздушното пространство над Париж има шест самолета. Четири от тях са пътнически и приближават за кацане на „Орли“ и „Шарл дьо Гол“. Два са частни. — Президентът замълча за момент и добави: — И двата със странно поведение.
— Уточнете — обади се Стефани.
— Единият не отговаря на радиосигналите. Другият е с включена радиостанция, но се държи различно от обявените намерения.
— Предполагам, че и двата летят насам — отгатна продължението Малоун.
— Единият от югоизток, а другият — от югозапад. Върху втория осъществяваме визуално наблюдение. Моделът е „Бийчкрафт“.
Малоун потропа на преградата.
— Карай на югоизток! — заповяда на пилота той.
— Сигурен ли си? — попита Даниълс.
— Сигурен е — отвърна вместо него Стефани.
Вдясно, на около осем километра от хеликоптера, избухна оранжев пламък.
Чесната беше унищожена.
— Току-що ми съобщиха, че първият самолет е изчезнал от радарите.
— Обзалагам се, че и той е чесна — отвърна Малоун. — Пътува на югоизток, тоест към нас.
— Прав си, Котън. Току-що получих образ. Същите цветове на корпуса като онзи, който току-що беше свален.
— Това е целта, която пази Лайън.
— Ще имаш и друг проблем — добави след кратка пауза президентът.
— Нека отгатна — въздъхна Малоун. — Няма да можем да го свалим, защото лети над града.
— Така е. Мръсникът е предвидил всичко.
До слуха на Елиза долетя далечен гръм откъм обратната страна на кулата. В момента тя стоеше на южната част на площадка, от която се разкриваше гледка към Марсово поле. От двете страни на някогашната парадна зона се издигаха частни домове и луксозни жилищни блокове, покрай които минаваха широки булеварди.
Бърз поглед наляво я увери, че позлатеният купол на „Инвалидите“ все още е на мястото си. Беше озадачена от грохота, тъй като до дълго планираното събитие все още оставаха няколко минути. Ашби я беше информирал, че самолетът ще се появи от север, ще направи завой над Сена и ще се насочи към църковния купол, следвайки сигналите на радиомаяка, поставен там преди няколко дни. Пълните резервоари и огромното количество експлозиви на борда щяха да предизвикат опустошителна експлозия. А тя и останалите членове на клуба щяха да я наблюдават от почти триста метра височина.
— А сега нека се прехвърлим на източната страна за последен поглед към другата част на града — предложи тя.
Групата покорно се насочи към завоя. Нарочно беше организирала нещата така, че панорамната обиколка да завърши на източната страна, с гледка към „Инвалидите“.