Нови римски разкази [bg]

Ирене живееше недалеч от гарата в една от онези овехтели големи сгради, потъмнели от времето. След като взех на бегом почти в тъмното не знам колко етажа по грозното вмирисано стълбище, помня как Ирене едва що отвори - елегантна, свежа, чиста - и си помислих: „Виж колко хубаво е облечена... в къща като тази.“ Влязох вътре и контрастът се затвърди. Стаите в апартамента, стар, без светлина, гол и мръсен, миришеха и приличаха на пещери. Както я следвах, лека и ефирна да върви пред мен по коридора, забелязах влажен, мръсен, тесен клозет -същински ужас, както и кухничка, кажи-речи по-зле на вид и от клозета, нямаше и следа от тенджери и други съдове, тъмна и студена, сякаш от години не са готвили. Ирене ме въведе в гостната и аз доста се обърках, защото помещението беше празно, без мебели, а от стените висяха отлепените тапети. Зад портала забелязах гарнитура от две кресла и диван, износени, с почернели от употреба облегалки и подлакътници; от едната страна седеше майката на Ирене, а от другата - бащата. От включеното радио се носеше вълнуваща мелодия. Баща и, възрастен човек, някога дебел, сега като празен чувал, с лице на безнадеждно болен, слушаше музиката със затворени очи. Пред него на масичката имаше нащърбена чаша с ядки. Майката, по-млада, макар и с посивели коси, изненадваше с някаква неопределима мекота в личността си, с розовина и свежест по бузите, с дързост в очите. Седнах накрая на стола. Тук е мястото да уточня, че по лицето ми сигурно се е изписала изненада от мизерията в дома, защото майката веднага започна да ми обяснява колко са бедни: вкъщи печели само Ирене, а знае се, заплатата на една продавачка не е голяма. Бащата седеше мълчаливо, заслушан в радиото. Ирене и майка и говореха за него все едно той отсъства. Навремето бил чиновник в общината, сега пенсионер, по цял ден не правел нищо, освен да слуша радио и да се разхожда на слънце от два до четири по уличките около гарата. Дори казаха, че се е вдетинил; точно с тези думи:

- Сега вече не разбира нищо, вдетинил се е.

На мен не ми се стори толкова вдетинен, защото при тази реплика трепна и отбеляза:

- Кой ви каза, че не се правя на вдетинен?

Ирене ми се усмихна извинително, а аз не се сдържах и я погледнах все едно я виждам за първи път.

Седеше пред мен на висок стол, с кръстосани крака, и така можех да я проуча от краката до главата. Носеше чифт

фини обувки с висок ток и найлонови чорапи; беше облечена в костюм от сив плат, навярно английски. Силните и гърди издуваха дантелената предница на бялата блуза под разкопчаното сако. Почти между другото отбелязах: