![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Защо не накараш Енрико да ти ги купи? Той има пари.
Тя се изви сърдито, все едно я ухапа оса, но ме позна и без да се усмихне рече:
- Да, Енрико... ще ми ги купи... утре!
- А защо не? Баща му е богат.
- Да, обаче той не ще парите на баща си. Иска да живеем с онова, което печели. А аз трябва да съм му слугиня.
Накратко, беше недоволна и то съвсем сериозно. После ме помоли да я придружа до къщи; взех чантата и я последвах.
Живееше в малък апартамент от две стаички и кухня, в грозна сграда на една пресечка на Виа Кандия. Енрико беше сложил някои свои мебели от студентството: изцяло метални, тръбни, голи и студени като в болнична амбулатория.
- Вироглав е - оплака се тя и изсипа върху кухненската маса съдържанието на пазарската чанта. - Повече не може така. Повтарям му го постоянно: помири се с баща си, кажи му, че ще учиш; той ще те позлати. Без полза. Баща му не трябвало да съществува за мен, така ми отговаря, но той съществува, и още как?!
После се зае мълчаливо с боба, седнала с разкрачени крака. Пристъпих към нея и обвих лицето и с ръце:
- Струваше си тогава да беше останала с мен, не мислиш ли, Ириде?
Тя ме погледна втренчено и продължи, все едно не бях я докоснал:
- Все съм сама. Той има няколко приятели, но говорят за неща, които не ме интересуват. Представяш ли си? За една година сме ходили на кино има-няма два пъти. Само плача. Дори погрознях.
В това време приближавах лицето и към моето и тя ми говореше с устни почти върху моите:
- Какъв живот е това? Ако продължава така, един хубав ден ще го зарежа и ще се върна вкъщи... там също работех, но поне знаех, че баща ми няма пари и не може да ми даде.
Сега устните ни почти се докосваха.
- Знаеш, Марио, винаги си ми харесвал - изрече най-накрая тя на един дъх.
И така, казах и, че искам да се оженим, да си събере парцалките в един куфар и да дойде с мен. Ще повярвате ли? Колеба се дълго, с наведена глава, впила ръце в облегалката на брачното легло като корабокрушенец в отломка от кораб. Не се колебаеше заради Енрико, колебаеше се заради парите на баща му - беше разчитала на тях, беше заложила живота си на тях. Като истинска селянка, каквато беше, за нея бе твърде горчиво да се откаже от тях окончателно. След това се реши, но с гняв. Отиде при масата до прозореца, където имаше книги и документи на Енрико, с едно единствено движение помете всичко, после започна да ги рита и накрая падна в изнемога и заплака, захлупила лице с дланите си. Беше се отказала - разбрах го - и отново ми хареса със своята искреност. След като се успокои, си приготви куфара, написа бележка за сбогом и подреди книгите на мястото им; после тръгнахме.
Сега, ако някой иска да ни види, да заповяда на гости на Виа дей Вашелари, където живеем. Работя и печеля според възможностите си, но парите са истински, без намек за баща, който би могъл да ме издържа. И ако утре остана безработен, ще бъде истинска безработица, без намеци.
А когато купувам обувки на Ириде, те също са истински, макар и скромни, не са мними обувки, заместител на онези много по-хубави, които бих и купил с парите на богат баща, ако го имах. С една дума, Ириде и аз не играем на индианци като Енрико. Ние сме индианци.
КЪСМЕТЪТ НА ИРЕНЕ
Кажат ли в Рим, че едно момиче има нос, значи я оприличават на не много прясно месо, когато започва да понамирисва. Има нос: тоест скришом е заинтересована и е способна заради интереса да пренебрегне скрупулите. За Ирене, например, цветарката, дето стоеше по цял ден сред рози и лилиуми в магазинчето си в Монти Париоли, кой би казал, че има нос? Но е така, имам доказателства и го твърдя, за да внуша, че външният вид лъже. Толкова момичета, кокетки и палавници, гримирани и накичени, всъщност са сериозни; а други не се гримират, не кокетничат и ходят с нажален вид и сведен поглед, сякаш отиват на църква, но погледнете ли ги по-добре, ох, какво можете да откриете!
Виа Аркимеде, улицата, която се вие и обикаля Монти Париоли, е съблазън за едно момиче. Има особена атмосфера по Виа Аркимеде и жените - трябва да се подчертае - я усещат отдалеч, защото тук идват от всички части на Рим. Жените са като хамелеоните: където застанат, приемат цвета на мястото. И щом веднъж се устроят на Виа Аркимеде в някакво апартаментче и направят по женски каквото трябва, виждаш как се променят от днес до утре; дори и тези от Трастевере, най-печените, няма да ги познаеш и много лесно ще ги вземеш за чужденки. Работата е там, че Виа Аркимеде е улицата на американците: там те имат апартаменти аШашепсапа29, барове аП’атепсапа, хотели аП’атепсапа, магазини аП’атепсапа, изобщо всичко е аП’атепсапа - от надписите на техния език до мириса на техните цигари и на тяхната кухня, от огромните коли, които заемат много място, до русите дечица, облечени като индианци и гонещи се по тротоарите.