![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Явно е настанало същинско меле. По думите на Бекстрьом онези са му се нахвърлили още щом е влязъл в апартамента. Талиб с насочен пистолет, Фаршад с нож. Бекстрьом успява да измъкне оръжието си. И стреля. Какъв е проблемът?
— Дай да видим — поде Тойвонен, вдишвайки дълбоко, за да не се взриви. Спокоен съм, си каза. — Бекстрьом се сбива с Талиб, обезоръжава го и го поваля. Пистолетът му случайно стреля на няколко пъти, докато това се случва. Веднага щом Талиб е елиминиран, той прострелва Фаршад в крака, перфектен изстрел точно под лявото коляно. Именно Фаршад се опитва да го убие с ножа си. Правилно ли съм схванал? — попита Тойвонен.
— Приблизително — сви рамене Холт. — Според колежката Карлсон, която е закусвала с Бекстрьом тази сутрин, той явно е повалил Талиб с някакъв чудноват захват за краката, който усвоил по време на тренировките по джудо на младини. По думите на Бекстрьом той жънел небивали успехи, докато тренирал джудо. Талиб обаче имал злощастието да си удари главата в масата, за което предвид обстоятелствата едва ли бихме могли да обвиним Бекстрьом. Когато подир туй Фаршад се хвърля да го наръга с ножа си, той го прострелва в коляното.
— Според Бекстрьом, да.
— Говорих и с Ниеми, и с Ернандес. Според огледа им няма нищо, което да противоречи на неговата версия. И двамата приемат версията за Талиб. А и според мястото на куршумите в стените няма начин да са изстреляни от човек, който стои на едно място и гърми. Това също съвпада с разказаното от Бекстрьом.
— Пфу, оглед — изсумтя Тойвонен. — Нали видя какво беше там. Сигурно поне петдесет души са се мотали из апартамента.
— Включително ние с теб. Плюс всички останали колеги, които се щураха там. Което също не е по вина на Бекстрьом.
— Не, за Бога. Дайте на свинчока медал и парична награда. Впрочем ти забеляза ли дребният шишко какви мебели…
— Чакай сега, Тойвонен — прекъсна го Холт.
— Да, слушам — отвърна той.
Съвсем спокоен съм, си каза.
— Що ли така ми се стори, че мъничко завиждаш на нашия скъп Бекстрьом — усмихна се Холт.
Като деца са, точно като деца, помисли си тя, докато Тойвонен демонстративно се изнесе от стаята ѝ.
Още в ранните сутрешни новини Бекстрьом се бе превърнал в национален герой. Неколцина негови колеги клатеха глави и недоумяваха как стават тези работи. Повечето бяха предпочели да си замълчат и да се примирят. Някои бяха изказали съмненията си.
Йорма Хонкамяки беше един от тях. Той се бе сблъскал с Франк Мотоеле във фоайето на Каролинска.
— Интересно все пак какво, по дяволите, се е случило в действителност — въздъхна Хонкамяки.
— Какво искаш да кажеш? — изгледа го Мотоеле, очите му внезапно почернели като зимна нощ в саваната.
— Дребният свинчо — поясни Хонкамяки.
— Мери си думите — предупреди го Мотоеле, вглъбил поглед в себе си. — Говориш за герой. Респект.
71
Бекстрьом и Аника Карлсон се измъкнаха през задния изход към двора. Пред входа откъм улицата се разиграваше същински цирк, полицаите от „Опазване на обществения ред“ нямаха време да примигат. Журналисти и любопитни зяпачи. Най-различни хора, които опитваха да се доберат до входа. Ако не за друго, то поне да се уверят, че Бекстрьом действително е жив. Поток от писма, цветя и пратки, истински парк от фенери и парафинови отоплители, макар лятото навън да бе в разгара си.
— Две неща — поде Аника още щом се качиха в колата. — Трябва да минеш през дебрифинг и задължително да говориш с колегите от вътрешно разследване.
— Защо да трябва? — заинати се Бекстрьом.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре и толкова по-бързо ще се отървеш от това. Откъде искаш да започнеш?
— Май е все едно, както решиш.
— Много мъдро — Аника Карлсон го потупа по ръката с усмивка.
Дебрифингът мина бързо. Оказа се бивш колега, когото Бекстрьом познаваше още от времето в Кралския криминален отдел: изтрещял, минал през криза, преоткрил себе си и намерил нова мисия в организацията на полицейската дейност в непрестанен процес на развитие.
— Как се чувстваш, Бекстрьом? — попита бившият колега и леко килна глава.
— Животът е прекрасен. Никога не съм бил по-добре. А ти как си? Подочух, че си бил в задънена улица. — Некадърно копеле, си каза.
Пет минути по-късно вече си тръгваше.
— Но какво да напиша в докладната? — почуди се специалистът.
— Използвай въображението си — отвърна Бекстрьом.
Посещението в отдел „Вътрешни разследвания“ на стокхолмската полиция отне цял час. Бекстрьом бе киснал там в разни предишни случаи. И то много повече време, докато се караха и си крещяха в сърдечен и колегиален дух. Този път започнаха с предложение за кафе и старшият полицейски офицер, началник на отдела за „борба с вредители“, лично го поздрави с добре дошъл, уверявайки го, че по никакъв начин не е заподозрян. Бекстрьом размени поглед с Аника Карлсон, която го бе придружила като евентуална бъдеща свидетелка, при това беше и представител на профсъюза за Вестерурт.