Човек без куче [bg]

Мариан наистина се обади, както бе обещала. Гунар тъкмо си бе легнал и тя се извини за късния час.

— Няма нищо — увери я той. — Още не съм си легнал.

— Гледах те по телевизията. Изглеждаше толкова елегантен, интелигентен. Домъчня ми за теб. Как си?

Гунар Барбароти едва преглътна. Отново го връхлетя споменът за гореща средиземноморска нощ под ясно небе, обсипано със звезди. Пренесе се на терасата си в гръцкия хотел… Очаква го чаша узо с маслини, а върху него се движи гола жена с поклащащи се гърди… Господи!

— Добре — изтръгна се най-после от стегнатото му гърло. — А ти?

— И аз съм добре. Но непрекъснато мисля за теб…

Бяха се разбрали да не се чуват един месец, а от ваканцията в Гърция бяха изминали едва две седмици. Би било заядливо да й го припомня. Днес Ева Бакман неслучайно го нарече заядлив.

— И аз не бих възразил да се видим — чу той гласа си. — Но в момента съм ужасно зает в службата.

— Разбирам. Исках само да ти пожелая лека нощ. И да се уверя, че не си ме забравил.

— Как бих могъл да те забравя? — попита Гунар.

— Значи, ако ти се обадя в събота с покана за среща, няма да ми откажеш?

— Не би ми хрумнало. Лека нощ, Мариан.

След час и половина още не бе заспал, французинът явно си тръгна, но Гунар се безпокоеше да не би и Сара да е излязла с него. Не искаше да проверява. През последните двайсет минути в апартамента не се чуваше звук нито от кухнята, нито от стаята й. Гунар обаче не си спомняше външната врата да се е отваряла. Проклятие! Ами ако точно в този момента това френско конте прелъстява дъщеря му в съседната стая?

Мисълта щеше да го подлуди. Даваше си сметка, че Сара е навършила осемнайсет, а той бе осъществил сексуалния си дебют на шестнайсет, но какво от това? Не би пожелал подобно преживяване на любимата си дъщеря.

От друга страна, за нищо на света не би надникнал в стаята й, докато тя лежи гола в обятията на Франц… Проклятие! „Ще се побъркам! Примитивен съм като мъжка горила и страдам от ужасни предразсъдъци. Кой съм аз, та да се бъркам в живота й? Само допреди малко си представях как ме язди гола жена. Съвсем нормално е да…“

Конска опашка! Жан имаше конска опашка. Ако на света имаше нещо, което Гунар Барбароти не понасяше, това бяха мъже с опашки. Приличаха на…

„Пълни глупости! — запротестира неговият свръх-аз. — Просто ревнуваш, татенце! Престани да се намесваш в живота на пълнолетната си дъщеря!“

И така нататък. Мислите се щураха из главата му, наполовина оформени и граничещи с истерия. В разгара на тази безнадеждна вътрешна борба външната врата щракна. Гунар се изправи в леглото и се ослуша… да, точно така, Сара се прибра. Сама ли? Напрегна слух и притаи дъх, докато се опитваше да прецени звука от коридора.

Да, беше сама.

Добре. Гунар си отдъхна. Явно дъщеря му бе решила само да изпрати французина. Разделили са се пред буса му, той я е целунал леко по бузата и са си обещали да поддържат връзка. Разменили са си имейл адресите, а още утре контето ще се носи по магистралата между Дания и Германия. Отлично.