Човек без куче [bg]

— Да?

— Всъщност не знам върху какво да се съсредоточим. Нали убиецът е вече известен. Какво смятате вие, господин инспекторе? На мен случаят ми изглежда разкрит.

Гунар Барбароти събори на пода купчина книжа от бюрото си, за да освободи място за лактите си. Подпря се и отпусна глава върху ръцете си.

— Имаме още много работа — възрази той. — Не забравяй, че още не са идентифицирали втората жертва.

— Благодаря ти за напомнянето — отвърна Ева Бакман, лапна две дъвки и започна да движи челюсти, като разсъждаваше усилено: — Според теб кой е този мъж? По-точно: кой е бил?

— Уместен въпрос — Барбароти вдигна лист от бюрото си и го прегледа. — Вилхелмсон смята, че става дума за мъж на възраст трийсет и пет-четирийсет години, най-вероятно водил твърде нездравословен и непостоянен начин на живот. Развалени зъби, следи от спринцовки…

— Ясно. С две думи: наркоман. Колко време е престоял във фризера?

— Много. Вероятно дори повече от Роберт. След няколко дни ще получим отговор и на този въпрос.

— Дали има връзка?

— В смисъл?

— Връзка между мъжа и Роберт.

Гунар Барбароти се почеса по главата.

— Откъде да знам? По всичко личи, че и двамата са познавали Йейн Алмгрен. Ако това се смята за връзка, значи, има.

Ева Бакман присви устни.

— Господин полицай, излишно е да се заяждате. Нека се радваме, че поне открихме убийцата, макар да е вече мъртва. Не ти ли се струва малко парадоксално? Пъзелът е готов, независимо от липсата на едното парче.

— Готов ли? — изсумтя Барбароти. — Какви ги говориш? Можем… Слушай сега. Имаме всички основания да смятаме, че Йейн Алмгрен е убила Роберт Хермансон, нарязала го е на парчета и ги е натъпкала във фризера до тялото на друг нещастник. Доколкото разбирам, това са единствените сигурни факти. Възникват хиляди въпроси, а разполагаме само с един отговор: името на убийцата. Впрочем дори нейната вина не е безспорно доказана и ако си въобразяваш…

— Успокой се — прекъсна го Бакман. — Просто ми се струва странно да знаем кой е извършителят, преди да сме узнали името на втората жертва. Обикновено става тъкмо обратното. Освен това осъзнавам съвсем ясно, че Хенрик Грунт все още се намира в неизвестност.

— Добре. Значи, на едно мнение сме.

— Скоро ще разберем и кой е „съквартирантът“ на Роберт, убедена съм. Подадени са няколкостотин още непроверени сигнала за изчезнали лица. Съгласи се, че постигнахме известен напредък с помощта на Йейн Алмгрен.

— Добре, де — въздъхна Гунар Барбароти. — Напредваме по пътя към ада.

Ева Бакман изхвърли дъвката в кошчето и стана.

— Само се опитвам да ти повдигна духа. Но явно няма смисъл. Успех с пресконференцията, Гунар. Време е да тръгвам към залата. И не забравяй: никакво скърцане със зъби! Прави лошо впечатление.