Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Приготви каляската — му нареди тя. — Искам да изляза навън.
Малко по-късно те вече пътуваха по улиците на Императорския квартал, спускайки се надолу по хълма към блестящата лента на Керин, прорязваща града. Гоми бе седнал на капрата, хванал поводите на двата черни жребеца в ръцете си. Каляската бе черна като конете, гравирана с изящни барелефи, лакирани в синьо, а спиците на колелата й бяха обточени в злато — свидетелство за богатството на рода Коли.
Мишани седеше вътре и гледаше през прозореца. Чистите, добре поддържани улици на Императорския квартал сега й изглеждаха скучни и посредствени, докато преди я изпълваха с възхищение с древните си дървета, фонтанчета и дърворезби, украсяващи най-богатия квартал в столицата. Пъстрите мозайки бяха изгубили своите цветове; играта на сенките и аленеещата слънчева светлина по площадите вече не й се струваха привлекателни. Широките улици и тесните алеи, които някога й се струваха изпълнени с тайни и интриги, сега й изглеждаха обикновени и вяли. Имаше чувството, че всичко, което бе смятала за сигурно и трайно в живота си, се бе оказало нищо повече от плавей, подмятан в различни посоки от потока на събитията. Съзнанието й се връщаше отново и отново към Кайку и един-единствен въпрос смазваше с ужасното си бреме сърцето й, тежък като надгробен камък.
„Сбърках ли, когато постъпих по този начин?“
Императорският квартал отстъпи пред Пазарния район и уличното движение стана по-натоварено. Макар че Нуку вече се снижаваше на запад и гладните луни скоро щяха да завладеят нощното небе, пазарите продължаваха да работят и след спускането на здрача. Каляската премина покрай няколко площада, разположени под ъгъл един спрямо друг, съединени от покрити с пясъчник алеи. Тук Аксками не бе така добре поддържан, както в Императорския квартал, ала независимо от това продължаваше да излъчва охолство. Безброй шумни сергии се бореха за пространство, покрити с пъстри навеси с всевъзможни форми и размери. Въздухът бе пропит с най-различни апетитни ухания — пържени калмари, картофени питки, сладки орехи — всичко това смесено с блъсканицата на гражданите, които наводняваха улиците.
Ала дори несекващото бръщолевене, гюрултия и препирни не бяха в състояние да повдигнат настроението й; там, където преди бе съзирала гъмжащите кошери на процъфтяващия живот, сега чуваше единствено празната какофония на безсмислените викове — същински крясъци на безумци.
Помисли си за мястото, накъдето се бе запътила, и се зачуди дали постъпката й не беше лишена от разум. „Трябва да отидеш и да видиш жената от сънищата ми“, бе й казала Престолонаследничката; и когато напусна Императорската цитадела, Мишани осъзна, че знае къде се намира жената от сънищата, без да са разменили и една дума по този въпрос с Лусия. Тя просто знаеше, сякаш някой бе докоснал сърцето й и й беше показал.
Детето я ужасяваше и очароваше едновременно. И дума не можеше да става, че е необикновено; ала беше ли зло? Възможно ли бе едно дете на осем жътви да е зло? Сети се за сакатото момиченце, което караше цветята да растат навсякъде, където се докоснеха пръстите му. Дали то беше зло или само опасно? Разликата беше от изключително значение, ала никога досега не се беше замисляла над това.
И ето че сега отиваше да види жената от сънищата на Лусия. Нямаше никаква идея какво би могла да очаква; знаеше само, че трябваше да я види, преди да напусне Аксками. Заради Кайку, заради Йокада, заради баща си, тя искаше да узнае истината.
Гоми, сигурно напук, беше избрал такъв маршрут, който ги отведе в най-натоварената част на Пазарния район, забавяйки движението им до пъплене през претъпканите от животни, каруци и хора улици. Мишани се намръщи. Обичайната за това място глъчка и врява сякаш звучеше по-различно днес. Отначало девойката си помисли, че само на нея й се струва така, ала щом надзърна през прозорчето и се огледа наоколо, видя, че не е така. Пътниците в близките карети се споглеждаха смутено с кочияшите, търговците припряно прибираха изложените стоки по сергиите си, а клиентите напускаха масово площада. Навсякъде, където погледнеше девойката, виждаше как хората си говорят развълнувано, след което бързаха да отидат при приятелите си и да споделят наученото. Уличното движение бе замряло напълно, а Гоми чешеше тлъстия си врат и зяпаше безцелно наоколо.