Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Ще го усетиш. — Той вече увиваше и другата й гърда с втория жартиер. — Дори и това мъничко приспособление може да накара кръвта да се събере в зърната ти и ще ги направи много по-чувствителни. — Той приключи със завързването на жартиера и отново седна, загледан в нея. — Сега усещаш ли го?
Започваше да усеща леки иглички и когато самата тя погледна към кожените ремъци върху плътта си, бодежът се засили още повече.
— Да? — попита Робърт.
Тя го погледна и веднага разбра, че действията му са възбудили и него, не по-малко от самата нея. Със сигурност той не можеше да продължава още дълго.
— Може би мъничко. — Тя се престори, че се прозява. — Макар че, струва ми се, малко ми се доспа.
— Значи наистина трябва да те разсъним. — Той седна до нея и бавно разтвори краката й, като не спираше да я гледа. — Но все си мисля, че и тук е необходимо малко разбуждане — рече той и се пресегна някъде зад нея. — Както и да е, и това ще стане.
Хлад върху горещата й плът, някаква едва доловима земна грапавост в самата й сърцевина.
— Какво…
Той вдигна ръка и й показа. Бе откъснал стръкче пирен и я бе погалил с него. Стръкчето бе дълго повече от педя, с дебело пурпурно стебло, тънколистни зелени клончета и перести връхчета с цветове като камбанки.
— Казах ти, че пиренът може да се използва за много неща. — Той прокара цветето по корема й и загледа как мускулите й се стягат. — Тъкани, Кейт. Чудесни, чудесни тъкани.
Проклетите му тъкани направо я влудяваха. Нежните венчелистчета, които се плъзгаха по тялото й, сякаш запалваха всяко местенце, до което се докосваха, кръвта се втурваше към кожата й, докато сякаш цялото й тяло пламваше, завладяно от допира му.
— Все още ли си сънена, момичето ми?
Тя просто не можеше да отговори.
Пиренът леко се отъркваше в разтегнатите й зърна и тя прехапа устни, за да заглуши едно стенание. Те бяха станали вече толкова чувствителни, колкото той бе предрекъл. Гърдите й започнаха да се повдигат и спущат с всеки дъх.
— Струва ми се, че вече не ти се спи. — Той се задържа върху гърдите й дълго време, обикаляше розовите връхчета, изпъкнали от лекия натиск, после докосваше с цветето зърната й. Присвил очи, не откъсваше поглед от лицето й. — Ако ме помолиш достатъчно любезно, може пък и да се съглася да сложа край на всичко това. — Той леко духна върху едното й уголемено зърно. — Кажи ми какво искаш.
Искаше да усети езика му върху себе си, устните му да обхванат зърното й и да облекчат трескавата жажда, която бе разпалил. Но той каза може, а тя не искаше да достави на своя дяволит мъчител удоволствието да я види, че се предава, освен ако не е сигурна, че всичко наистина ще свърши. Небеса, той със сигурност не би могъл да продължава така още дълго!
Робърт плъзна стръкчето пирен по ребрата й й после надолу по корема. Поигра си с вдлъбнатинката на пъпчето й, наблюдавайки как мускулите й се стягат. Премести стеблото още по-надолу и разроши с него къдриците около женствеността й.
Той разтвори бедрата й още по-широко и започна да движи пиреновото стръкче нагоре и надолу по най-интимната й част.
Искаше й се да извика. Ноктите й се впиха в одеялото, когато тя инстинктивно вкопчи ръце в него.
— О, това май наистина ти се стори интересно? — Той завъртя стеблото около малката пъпчица. — А това?
Тя просто не можеше да издържи повече.
— Да — промълви тя, стиснала зъби.
— Тук си наистина прелестна — прошепна той. — По-красива и от пирена. Разтваряш се и трептиш като цвете под лъчите на зората.
Той обърна пиреновото стебло и го плъзна още по-надолу.
— Това е хубаво дебело стебло. — Тихо рече той. С перестото връхче леко навлезе в нея. — Би ли желала да го усетиш в себе си?
Копринените думи достигнаха до нея като вълна, събуждаща забранено вълнение. Тя дишаше задъхано, главата й се мяташе по одеялото. Това трябваше да спре. Нуждаеше се…
— Да!
— Но никак не е вероятно, по дяволите! — Той захвърли настрани пирена и с един мощен тласък навлезе в нея. — Аз съм ревнив съпруг и проклет да съм, ако позволя да познаеш друг или друго, освен мен.
И ето че той изведнъж започна да й отдава всичко, което досега й бе отказвал. Докато хълбоците му се движеха със сила и ярост, той я повдигна и силно засмука гърдата й.
Това бе прекалено много. Тя чувстваше как сълзите се стичат по страните и, докато обвиваше крака около ханша му, отчаяно притискайки го към себе си. Удоволствието бе толкова силно, че тя бе като обезумяла, отзивчива на всяка заповед, приемаща го в себе си до краен предел.