Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Във връзка с тези съдебни дела става известен и третият елемент от взаимодействието между Хюс и ЦРУ. Когато представителят на интересите на Хюс във Вашингтон О’Брайън става председател на националната комисия на Демократическата партия, за негов наследник е назначен Робърт Бенет. Не след дълго Белият дом изпраща при Хюс пълномощник, с когото живеещият тогава в уединение милиардер преговаря по домашния си телефон. В резултат на тези разговори Бенет купува — разбира се, с парите на Хюс — една рекламна фирма във Вашингтон — предприятието „Мълън и с-ие“. В действителност фирмата „Мълън“ още от 1962 г. е един от прикриващите органи на ЦРУ. Тя има представителства в десетки градове из целия свят — от Стокхолм до Сингапур. Тези местни канцеларии са представителства на шпионската служба на Съединените щати. (Между другото Бенет, председателят на „Мълън“, и до днес е един от генералните директори в предприятията на Хюс.)
По такъв начин едва ли прекаляват авторите Дейвънпорт и Еди в книгата си „Хюс — документи“, излязла след смъртта на милиардера, като правят извода: „Не подлежи на спор, че в деловата си дейност Хюс е прикриващ орган на ЦРУ. Въпросът, който ни измъчва, е: какво още е направил той по поръчка на ЦРУ, за което ние не знаем?“
От строго делова гледна точка малко преди смъртта си Хюс прави още едно голямо прегрупиране. Това става след като отстранява Махю и желае да укрепи личната си власт. Същността на реорганизацията е, че всички негови предприятия, които тогава се оценяват на около три милиарда долара, се обединяват в едно огромно холдингово дружество. Негов единствен акционер, т.е. стопроцентов владетел, е Хюс. Компанията получава името „Сума Корпорейшън“. Най-съществените предприятия в нея са: 1. Въздухоплавателната компания „Хюз Еъруест“; 2. Телевизионната мрежа „КЛАС—ТВ“; 3. Мрежа, състояща се от седем игрални казина и луксозен хотел в Лас Вегас; 4. Хотели и землени владения на Бахамските острови; 5. Златни и сребърни мини; 6. „Хеликоптерни заводи Хюс“. Освен това в империята на милиардера влиза и предприятието „Хюс Еъркрафт Къмпани“, за което вече стана дума. Поради данъчни манипулации и по-резултатно прикриване на връзката с ЦРУ то е собственост на създаден от милиардера „медицински институт“. Но този институт се управлява от изпълнителна комисия, начело на която с ранг главен пълномощник стои Хюс.
След тази поредица от авантюри и загадки настъпва краят, споходил една от най-необикновените фигури от „клуба на свръхбогатите“ в Акапулко — изискания плажен курорт в Мексико. По време на своето странствуване, вече в ужасно състояние, Хюс се прехвърля от Бахамските острови в Мексико и в плажния курорт заема целия последен етаж на хотел „Принцесата на Акапулко“. Неговото хронично бъбречно заболяване го сковава напълно, Хюс почти не приема храна и не желае да пие дори дестилирана вода. На 4 април 1976 г. главният представител на „Сума корпореишън“ във Флорида неочаквано прави поръчка за самолет от „Бърза помощ“. Лекарят и летците получават инструкции да отлетят за Акапулко. В същото време в град Хюстън в Тексас представителството на Хюс, което заема два етажа от небостъргача на „Стандард Ойл“, вдига тревога в най-добрата болница в града. На шефа на болницата е казано, че скоро ще пристигне тежко болен на име Джон Коновър, нуждаещ се от интензивно лечение. По обяд на 5 април се затварят всички изходи на „Принцесата на Акапулко“, а протестиращите гости са отправени по стаите им. Малко по-късно във фоайето на хотела се появяват шестима души. Те бутат подвижно легло на колела, в което лежи слаб, превърнал се в кожа и кости четиридесеткилограмов старец. Лицето му е покрито с кислородна маска.
Самолетът излита от Акапулко, но Хюс—Коновър не пристига жив на територията на Съединените щати. Умира във въздуха. Погребват го до баща му, в непретенциозен гроб.