Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Тя ни изгледа очаквателно. Рейчъл и аз се спогледахме. Върн продължи да се усмихва, но видях как раменете му се отпуснаха надолу. Той пусна ръката й и почти се срути на дивана.

Катарина се запъти към кухнята.

— Да ти донеса ли още една бира, Върн?

— Не, скъпа, благодаря. Искам да седнеш тук до мен.

Тя се поколеба, но го послуша. Приседна като глътнала бастун. Върн отново изправи плещи и взе ръката й.

— Искам да ме чуеш, става ли?

Тя кимна. Отвън се чуваха радостните писъци на децата. Моментът не е подходящ да го казвам, но малко звуци могат да се сравнят с необезпокоявания детски смях. Катарина се вгледа във Върн с такава настойчивост, че едва не извърнах глава.

— Ти знаеш колко обичаме нашите момчета, нали? — Тя кимна. — Представи си някой да ни ги отнеме. Представи си, че се е случило преди повече от година. Помисли върху това. Представяш ли си някой да ни е откраднал, да речем Пери, и повече от година да не знаем къде е? — Той посочи с пръст към мен. — Ей този човек отсреща не знае какво е станало с неговото малко момиченце.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Трябва да му помогнем, Кат. Каквото и да знаеш, каквото и да си направила, не ме интересува. Ако имаш тайни, сподели ги сега. Затваряме страницата и отваряме нова. Мога да ти простя кажи-речи всичко. Но не мисля, че бих ти простил, ако не помогнеш на този човек и на малката му дъщеричка.

Тя сведе глава, без да продума.

Рейчъл наля още мъничко масло в огъня.

— Ако се опитваш да защитиш човека, на когото си се обаждала, не се тревожи. Той е мъртъв. Някой го застреля часове след твоето обаждане.

Главата на Катарина остана наведена. Станах на крака и засновах из стаята. Отвън долетя нов порой от смях. Приближих се до прозореца и погледнах навън. Върн-младши — момчето, което изглеждаше около шестгодишно — изкрещя: „Готов ли си, че идвам!“ Нямаше да му е трудно да открие брат си. Не можех да видя Пери, но смехът на скрилото се дете се носеше ясно иззад камарото. Върн-младши се направи, че го търси другаде, но не задълго. Промъкна се в гръб и извика: „Бау!“

Пери, който се заливаше от смях, надникна и побягна. Щом зърнах лицето на момчето, почувствах как светът ми, и без това разклатен, се разлюля от нов трус. Разбирате ли, аз разпознах детето.

Той беше малкото момче, което видях в колата нощес.