![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Кой е той?
— Няма документ за самоличност — поясни Ригън. — Ще изпратим отпечатъците му, та дано изпадне нещо.
Двамата се наведоха към мъртвото тяло.
— Отговаря на описанието, което Сейдман ни даде миналата година — изтъкна Тикнър.
— Аха.
— И какво означава това?
Ригън сви рамене.
— Какво знаеш засега?
— Съседите казват, че първо чули изстрели. После изсвистели автомобилни гуми. Видели през тревата да се движи мини беемве. Последвали още изстрели. Забелязали Сейдман. Един съсед съобщи, че видял с него някаква жена.
— Сигурно е била Рейчъл Милс — обади се Тикнър, оглеждайки утринното небе. — Та какво ще рече това?
— Може би жертвата е работела за Рейчъл. Накарала го е да млъкне.
— Пред очите на Сейдман?
Ригън пак сви рамене:
— Мини беемвето обаче ми говори нещо. Помня, че партньорката на Сейдман имаше такова. Зия Леру.
— Тя трябва да му е помогнала да избяга от болницата.
— Разпратили сме бюлетин с описанието на колата.
— Убеден съм, че са си разменили колите.
— Най-вероятно. — Ригън внезапно млъкна. — Охо.
— Какво?
Той посочи с пръст към лицето на Тикнър.
— Ти си без слънчевите очила.
Тикнър се подсмихна.
— Лош знак?
— Както върви този случай, може да се окаже и добър.
— Дойдох да те предупредя, че вече не работя по случая. Не само аз, а цялото Бюро. Ако успееш да докажеш, че момиченцето е още живо…
— … което и двамата знаем, че не е…
— … или, че е била прехвърлена в друг щат, може би ще успея да се върна… Но случаят вече не е приоритетен.
— Назад към тероризма ли, Лойд?
Тикнър кимна. Отново погледна към небето. Без слънчевите очила това изглеждаше доста странно.
— Та какво искаше от теб твоят шеф?
— Да ми съобщи това, което току-що ти казах.
— Аха. Нещо друго?
Тикнър сви рамене.
— Стрелбата по федерален агент Джери Камп е била случайна.
— Най-големият началник те е извикал в кабинета си преди шест сутринта, за да ти каже това?
— Ами да.
— Стига бе!
— Не само това, ами лично разследвал случая. С жертвата са били приятели.
Ригън поклати глава.
— Да разбирам ли, че Рейчъл Милс има могъщи приятели?
— Нищо подобно. Ако успееш да я заковеш за убийството и отвличането Сейдман, давай.
— Само да не замесвам смъртта на Джери Камп.
— Точно така.
Някой ги извика. Те се обърнаха натам. В двора на един съсед беше открит пистолет. Едно бързо подушване им показа, че с него е стреляно наскоро.
— Много удобно — отбеляза Ригън.
— Тъй.
— Някакви идеи?
— Никакви — обърна се към него Тикнър. — Случаят е твой, Боб. Винаги е бил. Успех.
— Благодаря.
Тикнър се отдалечи.
— Хей, Лойд? — извика след него Ригън.
Тикнър се спря. Оръжието беше поставено в прозрачен плик. Ригън се взря в него, после в проснатия в краката му труп.
— Продължаваме ли да не знаем какво става тук?
Тикнър продължи да крачи към колата си.
— Никаква представа.
Катарина бе свила ръце в скута си.
— Наистина ли е мъртъв?
— Да — отвърна Рейчъл.
Върн се изправи напушен, със скръстени пред гърдите ръце. Беше в това състояние, откакто му казах, че Пери е детето, което видях в хондата акорд.
— Казва се Павел. Той ми беше брат.
Загледахме я в очакване да продължи.
— Павел не беше добър човек. Винаги съм го знаела. Беше способен и на жестокост. Косово те прави такъв. Но чак да отвлече малко дете? — Тя поклати недоверчиво глава.
— Какво се случи? — попита Рейчъл.
Жената не откъсваше поглед от съпруга си.
— Върн?
Той не пожела да я погледне.
— Излъгах те, Върн. За толкова неща те излъгах.
Той затъкна косата си зад ушите и примигна. Видях, че облиза устните си с език, продължавайки да не я поглежда.
— Не съм израснала в чифлик — заговори тя. — Баща ми почина, когато съм била на три годинки. Майка ми се хващаше за всякаква работа. Но пак не можехме да вържем двата края. Бяхме много бедни. Хранехме се с обелки от кофите. А Павел се скиташе по улиците, просеше и крадеше. Аз започнах да работя по секс клубове от четиринайсетгодишна. Представа нямаш какво е това, но в Косово няма измъкване от този живот. Да не ти казвам колко пъти съм искала да се самоубия.
Тя вдигна лице към Върн, но той продължаваше да не я поглежда.
— Погледни ме — настоя тя. Когато той отказа, Кат се наведе напред. — Върн?
— Не става дума за нас — процеди той. — Просто им кажи каквото трябва да знаят.
Катарина положи ръце в скута си.
— Когато поживееш малко така, вече не мислиш за измъкване. Не си мислиш за нищо хубаво, за щастие или нещо подобно. Ставаш като животно. Просто ловуваш, за да оцелееш. Самата аз не знам защо го правех. Но един ден Павел дойде при мен. Каза ми, че е намерил изход.