Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Така е най-добре, господине.
Шандор Тор чакаше в сребрист „Мерцедес Бенц S500“, когато Гьорнер и Кастило излязоха от болницата. Макс се втурна към автомобила и повлече Кастило след себе си.
— Звъннах в офиса и ги накарах да изпратят още хора от охраната — обясни Гьорнер.
— Видях ги — отвърна Тор. — Той отпрати хората, които бях оставил да пазят в коридора. — Замълча за момент, след това попита: — Той как е?
— Добре — отвърна Гьорнер. — Хората в болницата никога няма да се възстановят след престоя му, затова пък господин Кочиан е добре.
— И мен ме отпрати — оплака се Тор. — Каза, че съм го бил изнервял.
— Ако ви остави, ще бъде все едно да признае, че има нужда от закрила — обясни Кастило.
— След като ни оставиш в „Гелерт“, можеш да се върнеш и да го видиш. Извинението ти ще бъде, че господин Госингер — Ото кимна към Чарли — е предложил ти да караш вана утре сутринта.
— Какъв ван?
— Утре ще го преместим в „Гелерт“, но трябва да стане много дискретно. Кажете му, че съм наредил вие да отговаряте за прехвърлянето.
— Много ви благодаря, господин Госингер.
Тор отвори задната врата на мерцедеса.
Макс за малко да събори Кастило, когато скочи на задната седалка.
— Господи — възкликна Кастило, пусна каишката и я хвърли в колата след кучето. — Качвай се, Ото. Аз ще седна отпред.
Гьорнер понечи да се качи, но Макс показа, че подобно разпределение не му се нрави, оголи зъби и започна да ръмжи.
— Проклетото куче! — изпъшка Гьорнер и се настани отпред.
Кастило се качи до Макс, който реши, че този път е доволен, изпружи врат и близна Кастило по бузата.
— Към „Гелерт“ ли, господин Гьорнер? — попита Тор, когато седна зад волана.
— Не — отвърна Чарли. — Откарай ни в американското посолство, ако обичаш.
Гьорнер го погледна учудено, ала не каза нищо.
ЧЕТИРИ
Посолство на Съединените Американски Щати
Будапеща, Унгария
18:25, 6 Август 2005
Във фоайето на над стогодишната седеметажна къща, в която бе Посолството на САЩ, зад бронирано стъкло се бе настанил сержант от морската пехота.
— Господине, не можете да влезете с кучето — предупреди сержантът.
— Гледайте на него като на мой приятел, все едно че е куче водач за слепци — отвърна Кастило.
Сержантът се усмихна, ала бе категоричен:
— Господине, такива са разпоредбите.
Ото Гьорнер видя как К. Г. Кастило плъзна под стъклото документите от Тайните служби. Сержантът ги огледа внимателно, след това ги върна.
— Защо не звъннеш на посланика и не го попиташ дали няма да направи изключение за кутрето? — попита Кастило.
— Господине, посланикът не е в сградата.
— Тогава повикай заместника му — помоли Кастило. — Налага ми се да разговарям с посланика, така че защо не позвъниш на когото трябва, за да се свърже с него по телефона.
Посочи апарата на плота пред сержанта.
Морският пехотинец долови промяната в тона на Кастило — от „Сега само се бъзикаме“ на „Разбра заповедта ми, нали?“
— Изчакайте минутка, господине — отвърна той и посегна към слушалката.
Посланикът се обади много бързо.
— Как сте, господин Кастило? — попита той. — Очаквах ви да се отбиете.
— Една малка птичка, на име Монтвейл, ви е съобщила, че ще пристигна, нали?
— Освен това иска да разговаря с вас.
— За тази цел ще ми бъде нужна обезопасена линия, господине — обясни Кастило.
— Разбира се. Предайте слушалката на морския пехотинец.
— Освен това искам да помоля да направите едно изключение от правилото. Знам, че не допускате кучета в посолството, но дали е възможно да направите изключение?
— Куче ли водите?
— Да, господине. Едно симпатично кутре, което скимти жално, когато го завържа за някоя ограда и го оставя сам.
Посланикът се разсмя.
— Добре. Пехотинецът ще се оправи с тая работа.
— Освен това трябва да се срещна с господина, който си получава заплатата от Ленгли.
— Няма проблем. Сигурно е при заместника ми и чака да се появите, за да ви съобщи лично, че посланик Монтвейл иска да разговаря с вас.
Двама мъже минаха през детектора във фоайето. И двамата бяха около четирийсетте, и двамата облечени в тъмносиви летни костюми, които според Кастило бяха купени от „Брукс Брадърс“.
— Според мен, господин посланик, двамата току-що се появиха във фоайето.
— Предайте, ако обичате, телефона на един от двамата.
— Много ви благодаря, господине.
— Радвам се, че успях да ви помогна — отвърна посланикът.
Кастило предаде слушалката на по-близкия от двамата.