Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Този малаец от север, чуждоземец, случайно се озовал в Патусан и бил насилствено задържан от раджа Аланг и назначен за гребец на една от неговите държавни лодки. Оттам той избягал при първия удобен случай и като не намерил сигурен подслон (и достатъчно храна) в селищата на бугите, започнал да служи на Джим. Лицето му било много тъмно и плоско, очите изпъкнали и изпълнени с жлъч. Нещо неукротимо, едва ли не фанатично имало в неговата преданост към „белия господар“. Навсякъде следвал Джим като негова мрачна сянка. По време на официалните приеми вървял неотстъпно след него, сложил ръка на дръжката на криса си, държейки народа на разстояние със своите мрачни, свирепи погледи. Джим го направил надзирател и целият Патусан го уважавал и се грижел за него като за много влиятелна личност. При превземането на крепостта той се отличил, като се сражавал с хладнокръвна ярост. По думите на Джим щурмовият отряд връхлетял много бързо; но въпреки паниката, обзела гарнизона, „в продължение на пет минути на двора се води горещ ръкопашен бой, след което някакъв глупак подпали колибите от клони и суха трева и всички ние трябваше да се оттеглим оттам, ако ни бе мил животът“.
Врагът несъмнено бил напълно разбит. Дорамин, който седял неподвижно в креслото си на склона на хълма, сред дима на оръдията, разстилащ се над голямата му глава, посрещнал тази вест с глухо мърморене. Като научил, че синът му е невредим и преследва неприятеля, той, без да изрече нито дума, се опитал да стане; слугите побързали към него да му помогнат; почтително подкрепян под ръка, Дорамин с голямо достойнство се оттеглил на едно сенчесто място, където легнал да спи, покрит от главата до краката с парче бяло платно.
Патусан бил обхванат от страшна възбуда. Джим ми разказа, че от хълма, като се обърнал с гръб към тлеещата ограда, черната пепел и полуобгорените трупове, той видял как от време на време на откритите площадки между къщите по двата бряга на реката, суетейки се, изтичвали хора и след миг отново се скривали.
Отдолу се чувал едва-едва оглушителният тътен на гонговете и барабаните; дивите викове на тълпата достигали до него съвсем слабо, на откъслечни вълни. Безброй знамена се развявали като малки бели, червени и жълти птици над кафявите стрехи на покривите.
— Изглежда, всички са тържествували — прошепнах аз, заразен от неговото вълнение.
— Беше… беше грандиозно! Грандиозно! — силно възкликна Джим, като разтвори широко ръце.
Този неочакван жест ме изплаши, сякаш видях как младежът открива тайните на своето сърце на сиянието на слънцето, на намръщените гори, на стоманеното море. Долу Патусан почиваше сред лъкатушните брегове на сякаш задрямалата река.
— Грандиозно! — каза Джим за трети път, обръщайки се с шепот към самия себе си.
Грандиозно! Действително е било грандиозно — успех, който увенчал неговите думи, завоюваната земя, върху която стъпвал, сляпото доверие на хората, вярата в самия себе си, изтръгната от огъня, изключителното му постижение. Всичко това, както ви предупреждавах, се смалява в моя разказ. Не мога да ви предам с думи впечатлението за пълната му самота. Зная, разбира се, че там той е бил сам, откъснат от себеподобните, но скритите в него сили са го накарали да влезе в такъв тесен допир с окръжаващия го живот, че самотата му изглеждаше само следствие от неговото могъщество. Самотата също подчертаваше величието му. Нямаше никого наоколо, с когото да мога да го сравня, сякаш Джим бе един от онези необикновени хора, за които може да се съди само по величието на тяхната слава; а славата му, помнете, гърмеше на много мили разстояние. Вие би трябвало да гребете, да придвижвате лодката с канджи или да изминете дълъг, изморителен път, промъквайки се през джунглите, за да избягате от нейния глас. Този глас не беше тръбният глас на онази порочна богиня, която познаваме всички — не беше дързък и безсрамен. Той бе украсен с тишината и мрака на страната без минало, където думата на Джим беше единствената истина на всеки изминаващ ден. В него имаше нещо от онова мълчание, което ви е придружавало в неизследваните дълбини; той непрекъснато е звучал край вас, всепроникващ и настойчив — откъсвал се е от устата на шепнещите хора, изпълнени с учудване и тайна.
Глава двадесет и осма
Като претърпял поражение, шериф Али побягнал, без да спре, из страната, а когато жалките, изплашени жители почнали да изпълзяват от джунглите и да се връщат в полуизгнилите си домове, Джим се посъветвал с Даин Варис и назначил старейшините. Така той станал фактически управник на страната. Що се отнася до стария Тунку Аланг, неговите страхове отпърво нямали граници. Казват, че като научил за успешния щурм на хълма, той се проснал по очи на бамбуковия под в парадната си зала и прекарал в тая поза цялата нощ и целия ден, издавайки тихи стонове, толкова страшни, че никой не се осмелявал да пристъпи към проснатото му тяло по-близо от дължината на едно копие. Тунку Аланг вече се виждал позорно изгонен от Патусан; виждал как се скита, изоставен от всички, с изпокъсани дрехи, без опиум, без жени и привърженици — лесна плячка за първия случайно срещнат човек, който би пожелал да го убие. След шериф Али ще дойде и неговият ред, а кой може да издържи атака, която се ръководи от такъв дявол? И всъщност той дължеше живота си и авторитета, който все още имаше по време на моето посещение, изключително на чувството за справедливост на Джим. Бугите горяха от желание да си разчистят отдавнашните сметки с него, а безстрашният стар Дорамин мечтаеше да види сина си да управлява Патусан. По време на една от нашите срещи той нарочно ми намекна за тази своя тайна амбиция. Странно, с какво достойнство и предпазливост той засегна този въпрос.