Войната на Калибан

След три пресечки той сви и влезе в един бар.

Боби спря на известно разстояние оттам и се замисли. Фасадата на бара — заведение с оригиналното име „При Пийт“ — беше от затъмнено стъкло. Ако човек искаше да се шмугне някъде и да провери дали го следят, това бе идеалното място. Може пък Сьорен да беше поумнял.

А може и да не беше.

Боби се приближи до входната врата. Ако я хванеха да го следи, нямаше да има никакви последствия за нея. Сьорен вече и без това я мразеше. Най-съмнителното от етична гледна точка в действията ѝ бе, че е кръшнала от работа по-рано, за да отскочи до един близък бар. Кой обаче щеше да я издаде? Сьорен ли? Човекът, който кръшна още по-рано, за да отиде в същия проклет бар?

Ако той беше вътре и просто си пийваше една ранна бира, тя щеше да се приближи, да му се извини за бисквитите и да го черпи още една.

Боби бутна вратата и влезе.

Трябваше ѝ миг, докато очите ѝ се нагодят от ранното следобедно слънце навън към полумрака в заведението. След като петната пред погледа ѝ изчезнаха, тя видя дълъг бамбуков бар, обслужван от човешки барман, пет-шест сепарета с горе-долу същия брой клиенти, и нито следа от Сьорен. Въздухът миришеше на бира и прегорели пуканки. Посетителите ѝ хвърлиха един поглед, а след това невъзмутимо се върнаха към питиетата си и приглушените си разговори.

Да не би Сьорен да се беше изнизал отзад, оставяйки я с пръст в уста? Боби не мислеше, че я е видял, но пък не бе минавала обучение по следене на хора. Тъкмо се канеше да попита бармана дали е виждал някакъв човек да претичва оттук и къде може да е отишъл, когато забеляза в дъното табела, на която пишеше „Билярдни маси“, и стрелка, сочеща наляво.

Боби се отправи натам, сви наляво и откри втора, по-малка зала, в която имаше четири билярдни маси и двама души. Единият беше Сьорен.

И двамата вдигнаха очи, когато тя се появи иззад ъгъла.

— Здрасти — поздрави Боби. Сьорен ѝ се усмихваше, но пък той винаги се усмихваше. За него усмихването беше защитна окраска. Камуфлаж. Другият мъж беше едър и як, облечен прекалено небрежно, сякаш усилено се стараеше да създаде впечатлението, че мястото му е в запусната стая за билярд. Дрехите му изобщо не съответстваха на военната му подстрижка и изпънатата му стойка. На Боби ѝ се стори, че е виждала лицето му и преди, но в различна обстановка. Опита се да си го представи в униформа.

— Боби — кимна ѝ Сьорен, като хвърли един бърз поглед към събеседника си, а после отклони очи. — Играеш ли? — Взе една щека, лежаща на близката маса, и започна да търка върха ѝ с тебешир. Боби не изтъкна, че върху никоя от масите нямаше топки и че точно зад Сьорен бе окачена табелка, на която пишеше: „Топките се дават под наем при поискване“.

Другият мъж не обели и дума, но пъхна нещо в джоба си. Боби зърна между пръстите му черна пластмаса.

Усмихна се. Беше се сетила къде го е виждала преди.