Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Да, като блестяща топка.
– Това е най-разпространеният начин за визуализирането й. Сега си спомни как изглеждаше тя, когато беше могъща и опасна и след това, когато освободи излишната енергия. Помниш ли?
– Да...
– Тогава отвори вратата.
Сония отвори вратата и се озова на прага на непрогледна тъмнина. Пред нея висеше ярка бяла сфера. Беше невъзможно да се определи колко е далеч – първоначално й се стори, че се намира на една ръка разстояние, после Сония реши, че това е кълбо с гигантски размери, което се намира на хиляди крачки от нея.
– Каква е големината й в сравнение с преди?
– Не толкова голяма, както когато беше опасна. – И тя му изпрати образа й.
– Добре. Расте по-бързо, отколкото очаквах, но все още имаме време, преди магията ти да започне да се проявява неканена. Затвори вратата и се върни в стаята.
Вратата се затвори и изчезна. Сония отново се оказа насред стаята.
– Сега искам да си представиш друга врата. Този път това ще е вратата навън, така че я направи по-голяма.
В стената се появи двойна врата и тя разпозна входната врата на работническите бараки, където беше живяла преди Прочистването.
– Когато отвориш вратата, ще видиш една къща. Тя трябва да изглежда така.
В съзнанието й проблесна образът на бяла къща, която леко наподобяваше големите домове на търговците в Западния квартал. Когато отвори вратата, тя се озова пред същата сграда. Тясна улица разделяше стаята й от къщата.
– Върви до сградата.
Къщата имаше една червена врата. Сония направи крачка напред, но всичко около нея се раздвижи и тя изведнъж се озова пред вратата. Щом докосна бравата, вратата се отвори навътре и Сония влезе в голяма бяла стая.
На стените висяха картини, а в ъглите бяха подредени меки кресла. Стаята й напомняше донякъде на гостната на Ротан, само че беше по-голяма. Присъствието на личността му се усещаше силно, като аромата на силен парфюм и топлината на слънчевата светлина.
– Добре дошла, Сония. Това може да бъде наречено първата стая на моето съзнание. Тук мога да ти показвам образи. Погледни към картините.
Тя се приближи до най-близката картина. В нея тя видя себе си, облечена с магьосническа роба, да разговаря задълбочено с други магьосници. Тя се отдръпна смутено назад.
– Почакай, Сония. Погледни следващата картина.
Тя неохотно се приближи до нея. Там видя себе си, облечена в зелена роба, да лекува мъж с ранен крак. Тя бързо се извърна настрани.
– Защо това бъдеще те отблъсква така?
– Това не съм аз.
– Но би могла да бъдеш, Сония. Сега вярваш ли, че казвам истината?
Тя отново погледна към картините и внезапно разбра, че той наистина казва истината. Тук той не можеше да я излъже. Магьосникът й показваше реални възможности в бъдещия й живот. Гилдията наистина желаеше да я приеме в редиците си...
Тогава тя забеляза една черна врата, която не беше виждала досега. Щом я погледна, разбра, че е заключена и подозрителността й се върна. Ротан може би не лъжеше, но можеше да скрие истината от нея.
– Ти криеш нещо от мен! – рече обвинително тя.
– Да – отвърна той. – Всички ние можем да скрием онези неща, които бихме искали да запазим за себе си. В противен случай никой от нас не би допуснал външни хора в съзнанието си. Ще те науча как да го правиш, тъй като на теб това умение ще ти е нужно повече, отколкото на мнозина други. Погледни, ще ти позволя да надникнеш вътре.
Вратата се отвори. От другата страна Сония видя жена, която лежеше на легло с мъртвешки бледо лице. Връхлетя я чувство на дълбока тъга. Вратата се затвори рязко без предупреждение.
– Съпругата ми.
– Починала ли е?
– Да. Сега разбираш ли защо съм скрил тази част от теб?
– Да. Съжалявам...
– Случи се много отдавна и аз опитно разбирам, че трябваше да ти го покажа, за да се убедиш в моята искреност.
Сония обърна гръб на черната врата. В стаята нахлу странна миризма, смесица от цветен аромат и нещо остро и неприятно. Картините, които я показваха облечена в мантия, се раздуха до такива размери, че покриха целите стени, но цветовете им започнаха да се размиват и да избледняват.
– Днес успяхме да постигнем много. Сега можем ли да се върнем в твоето съзнание?
Изведнъж стаята започна да се изплъзва изпод краката й и тя се понесе към червената врата. Щом се озова отвън, тя погледна нагоре. Пред нея се издигаше нейният дом. Той представляваше обикновена дървена сграда, малко овехтяла, но все още стабилна – типична къща от по-добрите райони на копторите. Момичето прекоси улицата и влезе в първата стая на своето съзнание. Вратата се затвори зад гърба й.