Лицето на смъртта

Въздишам.

— Разбирам.

Разказана по този начин и от друг професионалист, историята изглежда по различен начин. Виждам я така, както я е видяла и Кати, както са я видели и детективите от отдел „Убийства“, без да разполагат с онова, което видях на местопрестъплението в къщата на семейство Кингсли и дневника на Сара.

— Споменахте, че все пак сте открили нещо — промърморва Кали.

— Две неща. Дреболии, но ми привлякоха вниманието. В доклада от аутопсията на госпожа Лангстром се споменаваха леки охлузвания около двете й китки. Това не се счете за съществена улика, тъй като не търсехме такава. Но ако имахме основателна причина, за да потърсим…

— Щяхте да установите, че историята на Сара и белезниците, за които ви е казала, е била вярна — помагам аз. — Смятали сте, че госпожа Лангстром се е ядосала и е започнала да дърпа подплатените белезници с всичка сила, за да си охлузи китките.

— Да.

— Какво е второто нещо?

— В официалния доклад тя застрелва кучето, а след това и себе си. Никой не е чул изстрели, а тук не говорим за малък пистолет. Това те кара да се замислиш за заглушител, макар че такъв не беше намерен на местопрестъплението.

— Какво ви накара да започнете да търсите? — пита Кали.

Кати млъква за момент, обмисля въпроса.

— Сара. Отне ми известно време, но постепенно я опознах и започнах да си задавам въпроси. Тя е честно момиче. А и цялата тази история беше прекалено мрачна за дете на нейната възраст. Освен това хората около нея продължаваха да умират и да бъдат наранявани. Веднъж приела, че тя казва истината, започнах да виждам улики навсякъде. — Тя се навежда напред. — Истинската му брилянтност винаги се е криела във финеса му, в разбирането му как мислим и в избора му на жертви. Той не прекалява на местопрестъпленията си, затова всичко изглежда естествено. Той ни води до определени заключения, без да ни хвърля много трохи на пътя, които да ни накарат да заподозрем нещо. Той знае, че сме тренирани да разглеждаме случаите отзад напред и се опитваме да ги опростяваме, а не да ги усложняваме. Затова си избира жертва като Сара, която няма никакви роднини, които да настояват да търсим по-чинно за улики и доказателства, няма кой да се тревожи за нея.

— Но е имало такива хора, нали? — питам тихичко аз. — Вие сте една от тях.

Кати отново поглежда към прозореца.

— Да.

— Затова ли ви стори това?

Жената преглъща.

— Може би отчасти, но не мисля, че тази беше основната причина. Това, което ми стори, беше полезно за него. — Струва ми се, че Кати е започнала да диша малко по-бързо.

— Има ли нещо в това, което ви е сторил — в това, което ви се е случило, — което може да ни бъде полезно? — питам аз. — Знам, че е трудно.

Тя се обръща към мен.

— Този тип е — или е бил — призрак. Мисля, че всичко, което може да го въплъти, би било полезно, нали?