Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Варгас се измъкна, а О’Дел и Пъркинс си тръгнаха. Пъркинс оцеля. О’Дел се спомина. Не се появиха повече деца с белези по ходилата. Не намерихме Хуан или другите две момичета, но чухме от един информатор, че някакви деца, които отговаряли на описанието, били пратени в Мексико и застреляни там. — Заместник-директорът свива рамене. Разгневен е дори след всичките тези години. — Всяка друга следа ни отвеждаше до задънена улица — от имиграционните служби, през наркотиците и борбата с порока до организираната престъпност. Хвърлихме мрежите си. Предупредихме другите градове. Нищо не излезе. Екипът беше разпуснат.
— Имам чувството, че онзи, който е стоял зад това тогава, още е наоколо — казвам аз. — Варгас е направил видеозаписа, за да го изнудва.
— Не ви ли се струва странно? — пита Кали.
— Кое?
— Лошите момчета са били голяма работа през 1979. Варгас не ми се стори като особено героична натура.
— Намери документацията по случая, Смоуки. Ако имаш нужда от отговори на някои въпроси, обади ми се. — Усмивката на Джоунс е тъжна. — Това беше моят случай, в който осъзнах ясно някои неща. До него момент смятах, че винаги хващаме лошите, че правосъдието възтържествува и така нататък. Това беше случаят, в който осъзнах, че ще има много подобни разследвания, в които лошите ще се измъкват. Също така осъзнах, че съществуват… — поколебава се —…хора, които ядат деца. Млъква за миг. — Метафорично казано.
Само дето не е никаква метафора, нали? Затова се поколеба. Те наистина ги ядат — сурови, плачещи и още топли. Поглъщат ги целите.
Връщам се в „Офиса на смъртта“. Кали е задвижила административните колела, които ще ни осигурят документацията по случая с трафика на хора. Мобилният ми иззвънява.
— Исках веднага да те информирам за нещо — казва Алън.
— Какво?
— Докато се ровех в миналото на семейство Кингсли, реших да проверя Кати Джоунс. Ченгето от дневника?
— Браво на теб. — Идеята е много добра. Тя е била трениран наблюдател на събитията и с годините е опознала Сара. — Какво откри?
— Само лоши и странни неща. Доста лоши. Е, и доста странни. Джоунс е станала детектив преди две години. Месец след това е напуснала работа завинаги.
— Защо?
— Била е нападната в дома си. Пребили са я и три дни е била в кома. Нататък става по-лошо.
— Как така?
— Удрял е главата й с тръба. Нанесъл й е много наранявания, но най-тежкото е, че перманентно е увредил оптичните й нерви. Тя е сляпа, Смоуки.
Изпадам в мълчание, за да обмисля думите му. Провалям се до известна степен.
— Но това не е всичко.
— Има и още?
— Нападателят я е шибал с пръчка. По ходилата. Достатъчно силно, за да й остави белези.
— Какво? — едва не изкрещявам, защото съм много изненадана.
— Няма шега. Моята реакция беше същата. Та, това е лошо, но…
— Вече знам кое е странното — оставил я е жива.
— Точно. Убил е всички други, за които знаем досега, без Сара. Защо не е убил и Джоунс?
— Говори ли с нея?
— Затова ти се обаждам. Намерих адреса й, но се намирам по средата на…
— Дай ми го. Двете с Кали ще отидем да я видим… — млъквам на видим. — Ще отидем да поговорим с нея.
33
КАТИ ДЖОУНС ЖИВЕЕ В АПАРТАМЕНТ В КВАРТАЛ "ТАРЗАНА", който е поредното доказателство за разширяващата се строителна дейност в покрайнините на Лос Анджелис. Сградата е приятна и поддържана, но и малко позастаряла.
Дъждът е спрял за момента, но небето е сиво и облаците все още изглеждат гневни. На двете с Кали ни беше необходим цял час, докато стигнем дотук. Ел Ей ненавижда дъжда и доказателство за това са двете катастрофи на магистралата, покрай които минахме.
Обадихме се предварително, но се свързахме единствено с гласова поща.
— Готова ли си? — питам Кали, застанали пред вратата на Джоунс.
— Не. Но въпреки това почукай.
Правя го.
Минава известно време. Чуваме стъпки по дюшеме и един глас, който е ясен, но несигурен.
— Кой е?
— Кати Джоунс? — питам аз.
Следва кратък миг на мълчание и сух отговор:
— Не, аз съм Кати Джоунс.
Кали ме поглежда с вдигната вежда.
— Госпожице Джоунс, аз съм специален агент Смоуки Барет от ФБР. Тук съм с друг агент, Кали Торн. Искаме да говорим с вас.
Мълчанието е тежко.
— За какво?
Мога да отговоря „относно нападението ви“, но решавам да предприема различен подход.