![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Едва тогава, притиснала силно гръб към вратата, Доли се предаде на пулсиращата болка, трупала се в гърдите ѝ цяла вечер. Разплака се на воля, по детински, дори без да пусне чантата си на пода, от очите ѝ бликнаха горещи сълзи на срам, болка и гняв. Сведе поглед към мръсните си дрехи, към ожуленото си коляно, към примесената с прахоляк кръв, опръскала дрехите ѝ, примигна, огледа през парещите сълзи отвратителната гола стаичка, прокъсаната покривка на леглото, покафенялата покрай сифона мивка и със съкрушителна яснота осъзна пълното отсъствие от живота си на нещо ценно, хубаво или истинско. Осъзна също, че за всичко е виновна Вивиан Дженкинс — за абсолютно всичко: за загубата на Джими, за унинието на Доли, за скучната ѝ работа във фабриката. Дори премеждието ѝ тази вечер — ожуленото коляно и скъсаните чорапи, фактът, че се оказа заключена пред пансиона, унижението да се промъква крадешком в място, за което плаща доста пари — нищо от това нямаше да се случи, ако Доли не беше срещнала Вивиан, ако не беше предложила да върне изгубения медальон, ако не се беше опитала да се сприятели с тази недостойна жена.
В този момент насълзените очи на Доли попаднаха на лавицата с нейната Книга с идеи. Видя гръбчето на книгата и я преизпълни толкова много мъка, че всеки момент щеше да изригне. Доли се нахвърли на книгата. Седна на пода с кръстосани крака, разлиствайки несръчно страниците, докато не стигна на една изрезка някъде след първата трета на книгата, където с нежна обич беше събрала светските снимки на Вивиан Дженкинс. Преди време дълго ги разглежташе и се стремеше да запамети всяка подробност. Не можеше да повярва, че е била толкова глупава, толкова зле подведена.
Доли с всичка сила откъсна страниците от книгата. Раздра ги като подивяла котка, накъса на ситни парченца образа на тази жена, изцедила и последната си капчица ярост. Скованата и потайна поза на Вивиан Дженкинс пред обектива — храаас! — отсъствието дори на едничка широка усмивка — xpaac! — ха да видиш какво е да се държат с теб като с боклук… — храас!
Доли тъкмо щеше да продължи да дере и с радост би го правила цяла нощ, когато нещо привлече погледа ѝ. Застина и се вгледа по-внимателно в късчето в ръцете си, дишайки тежко: да, точно така.
На една от снимките медальонът се беше показал изпод блузата на Вивиан и се виждаше съвсем ясно — накривен върху един копринен волан. Доли докосна местенцето с пръсти и изохка, жегната от преживяното унижение в деня, когато върна медальона.
Хвърли парченцето от снимката на земята до себе си, oтпусна се назад на матрака и затвори очи.
Главата ѝ се въртеше. Коляното я болеше. Беше изтощена. Без да отваря очи, извади цигарите, запали си една и тихо запуши.
Раната още беше съвсем прясна. Доли мислено разигра всичко — неочакваната поява на Хенри Дженкинс на прага, въпросите, които ѝ зададе, очевидното му подозрение относно местонахождението на съпругата му.
Доли се запита какво ли би станало, ако бяха останали още малко насаме. На върха на езика ѝ беше да го поправи онзи ден, да му обясни за смените в столовата. Ами ако го беше сторила? Ако беше имала възможността да каже: "О, не, господин Дженкинс, опасявам се, че не е възможно. Не съм сигурна какво ви е казала, но Вивиан не ходи в столовата повече от веднъж седмично".
Само че Доли не го беше казала, нищо подобно. Беше пропиляла шанса си да покаже на Хенри Дженкинс, че подозренията му са основателни, че съпругата му наистина се занимава с неща, които надали биха му допаднали. Беше пропуснала единствената си възможност да замеси Вивиан Дженкинс в кашата, която тя лично си беше забъркала. Защото вече не можеше просто му го изтърси, нали така? Хенри Дженкинс не би ѝ отделил нито минутка, не и сега, когато — благодарение на Вивиан — _ я мислеше за крадлива прислужница, не и сега, когато беше изпаднала в толкова окаяно положение, и със сигурност не без доказателства.
Положението беше безнадеждно и Доли издиша дълга и освобождаваща струя дим. Не и ако случайно спипа Вивиан в прегръдките на мъж, който не е съпругът ѝ, не и ако успее да снима двамата заедно и така да оправдае страховете на Хенри. Доли нямаше време да се крие в тъмните пресечки, да намира начини да св вмъква в някакви болници и да дебне точния момент на точното място. Може би, ако знаеше къде и кога Вивиан се среща с нейния лекар, обаче каква вероятност имаше…
Доли ахна и рязко се изправи. Беше толкова просто, че я досмеша. И наистина се разсмя. През цялото време, докато се измъчваше от връхлетелите я несправедливости и мечтаеше за начин да оправи нещата, идеалното разрешение е било точно пред погледа ѝ. Вивиан Дженкинс щеше да получи каквото заслужава и ако всичко се подредеше както трябва, Доли щеше да има шанс за ново начало с Джими.