![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Всичко е наред — чу се Доли да казва, докато се бореше да я стисне здраво. — Всичко ще бъде наред.
Докато накрая на Доли просто не ѝ остана дъх и не млъкна…
Едва тогава усети, че старата дама е натежала, че е престанала да се гърчи и да се дави за глътка въздух и че се е възцарил неестествен покой.
Внушителната спалня притихна, чуваха се само дишането на Доли и злокобното проскърцване на леглото, докато тя се извиваше изпод мъртвата си господарка и отпускаше все още топлото тяло обратно в привичната поза.
* * *
Лекарят пристигна, застана в долния край на леглото и оповести "безспорен случай на естествена смърт". Погледна към Доли, която държеше студената ръка на лейди Гуендолин и триеше очите си с кърпичка, и додаде:
— Открай време има слабо сърце. Като малка прекара скарлатина.
Доли се взря в лицето на лейди Гуендолин, посмъртно добило още по-сурово изражение, и кимна. Не спомена нито за кихавицата, нито за бонбона, защото не виждаше смисъл. Вече нищо нямаше да се промени, а тя щеше да се направи на глупачка, ако дърдори за бонбони и прах. Пък и докато лекарят успее да пристигне през разрушените от нощните бомбардировки улици, бонбонът вече се беше разтопил.
— Хайде, стига, скъпо момиче — потупа той ръката на Доли. — Знам, че беше много привързана към нея. Тя към теб също, длъжен съм да добавя. — После отново нахлупи шапката си, взе чантата си и каза, че ще остави върху масичката долу името на почитаната от семейство Колдикот погребална агенция.
* * *
Последната воля, изразена в завещанието на лейди Гуендолин, беше прочетена в библиотеката на къщата на Кмпдън Гроув номер седем на двайсет и деветия ден на януари 1941 година. Строго погледнато, изобщо нямаше нужда да бъде четено, не и публично, адвокатът господин Пембърли би предпочел да има дискретно писмо поотделно до всеки (той страдаше от силна сценична треска), обаче с присъщия си вкус към драматичното лейди Гуендолин беше настояла. Което никак не учуди Доли, поканена да присъства като едно от облагодетелстваните лица. Ненавистта на старицата към племенника ѝ не беше тайна, а какъв по-добър начин да го накаже от гроба от това да му отнеме очакваното наследство и да го принуди да види с очите си ка всичко отива в ръцете на някой друг.
Доли се облече старателно, точно както би желала лейди Гендолин, за да изглежда подобаващо за достойна наследница, без да прекалява.
Притесняваше се, докато чакаше господин Пембърли да се справи със задачата си. Клетият човечец заекваше и пелтече, докато четеше встъпителните точки, а родилното му петно почервеня, когато той напомни на присъстващите (лорд Уозли и Доли), че желанието на клиентката му, ратифицирано лично от него в качеството му на безпристрастен и квалифициран адвокат е окончателно и задължително. Племенникът на лейди Гуендолнв беше едър мъж, инатлив и намръщен, и Доли се надяваше, че той слуша внимателно бомбастичните юридически фрази. Надали щеше да остане доволен, като узнае какво е сторила леля му.
Доли имаше право. Когато най-сетне завещанието беше прочетено, лорд Перегрин Уолзли така се разгневи, че едва не получи удар. Той и бездруго си беше избухлив и беше започнал да изпуска пара още преди господин Пембърли да приключи преамбюла. Доли го чуваше как сумти и пуфти на всяко изречение, което не започваше с думите: "Отдавам и завещавам на племенника си Перегрин Уолзли…". Най-сетне адвокатът си пое дъх, извади кърпичка, за да попие потното си чело, и премина към разпределението на наследството на клиентката си.
— Аз, Гуендолин Колдикот, отменям всички други свои предишни завещания и с настоящото дарявам на съпругата на племенника си, Перегрин Уолзли, целия си гардероб, а лично на племенника си — съдържанието на гардеробната на покойния си баща.
— Моля? — изрева човечецът изневиделица и пурата изхвърча от устата му. — Какво означава това, мътните го взели?
— Моля ви, лорд Уозли — изломоти господин Пембърли и родилното му петно потъмня още повече до яростно пурпурно. — Моля ви да запазите сокойствие още мъничко, докато приключа…
— Ще те съдя, жалък червей такъв! Знам, че ти си шушнал на ухото на леля ми…
— Лорд Уолзли, ммммоля ви.
Господин Пембърли продължи да чете, насърчен от мило кимване от страна на Доли.
— Останалата част от имуществото и собствеността си, недвижима, лична и смесена, включително къщата си на Камини Гроув номер седем, с изключение на някои вещи, изредени по- надолу, дарявам на приюта за животни в Кенсингтън, чийто представител нямаше възможност да присъства днес…