![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Доли започна работа в една фабрика за амуниции в съседство, защото госпожа Уайт изобщо не би се поколебала да я изхвърли, ако не плати седмичния си наем, а и защото работата не изискваше повече от един процент от вниманието ѝ. Което освобождаваше останалата част от съзнанието на Доли да размишлява над причинените ѝ злини. Прибираше се вечер, насила хапваше малко от телешката яхния на госпожа Уайт, после оставяше другите момичета да си разказват през смях за приятелите си и да крещят срещу германските пропагандаторски радиоводещи, и се оттегляше в тясното си легло, пушеше последните останали ѝ цигари и размишляваше за загубите си: семейството си, лейди Гуендолин и Джими… Разбира се, мислеше и как Вивиан беше казала: "Не познавам тази жена…" — съзнанието ѝ непрекъснато се връщаше на този момент, — виждаше и как Хенри Дженкинс ѝ сочи вратата и отново я заливаха топлите и студените вълни на срама и гнева.
Така минаваше времето ден след ден, докато една нощ в средата на февруари не се случи нещо различно. По-голямата от деня протече както обикновено — Доли изкара двойна смяна във фабриката, после се отби да вечеря в близката комунална кухня, защото просто не можеше да понесе поредната порция отвратителни ястия на госпожа Уайт. Седя в свето ъгълче, докато кухнята затвори, наблюдавайки останалите посетители през дима от цигарата си, най-вече влюбените двойки, които крадешком се целуваха през масата и се смееха, все едно светът е прекрасно място. Доли смътно си спомняше, че преди и тя беше такава — бликаща от смях, щастие и надежда.
На път за къщи, докато минаваше напряко заради бомбардировките, които чуваше в далечината, Доли се спъна — беше си оставила фенеочето на Кампдън Гроув, когато си тръгваше (заради Вивиан) — и падна на дъното на един бомбен кратер. Изкълчи си глезена и коляното ѝ се разрани през новата бримка на най-хубавите ѝ чорапи, обаче най-силно пострада гордостта ѝ. Наложи се да куцука по целия път до пансиона на госпожа Уайт (Доли отказваше да го нарича "дом" — това не беше домът, който ѝ беше откраднат отново заради Вивиан) в тъмното и студа, а когато пристигна, вратата вече беше заключена и залостена. Госпожа Уайт се отнасяше много отговорно към вечерния час: не за да попречи на нахлуването на Хитлер (макар да подозираше, че пансионът на Рилингтън Плейс номер двайсет и четири е на челно място в списъка му), колкото за да не допусне неприлични гостувания при обитателките си. Доли стисна юмруци и закуцука по страничната уличка. Коляното ѝ вече смъдеше и тя с мъка се покатери по стената, като стъпи на старото желязно резе. Заради затъмнението мракът сякаш беше по-гъст, а луна нямаше, но тя успя някак да прекоси хаотичната задна градина и да стигне до килера с хлабавото резе. Доли предпазливо започна да натиска с рамо, докато резето не се разхлаби и тя успя да го избута нагоре и да се шмугне вътре.
В коридора миришеше на стара мазнина и на старо евтино месо и Доли се качи по мърлявите стълби, затаила дъх. Когато стигна на първия етаж, забеляза тънка ивица светлина да се процежда под вратата на госпожа Уайт. Никой не беше сигурен какво точно се случва зад тази врата, но рядко имаше вечери, когато светлината там угасва, преди и последното момиче да се прибере. Госпожата можеше да призовава духове на мъртвите или да изпраща кодирани съобщения на германците, ако питате Доли, но честно казано, тя не даваше пет пари, стига хазяйката ѝ да си имаше занимание. Докато окъснялата ѝ наемателка се прибере да си легне, всичко щеше да бъде наред. Доли продължи по коридора, като специално внимаваше да избягва скърцащитедъски на пода, отвори вратата на стаята си и веднъж стъпила на сигурна територия, се заключи отвътре.