![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
А междувременно Дороти щеше да се старае да избягва съпрузите. Вече знаеше, че има хора, които е по-добре да не познаваш. Нямаше да ѝ е трудно да избягва Хенри Дженкинс — и без друго не го срещаше често, а от Вивиан щеше да се откопчи, като се оттегли от Женския доброволчески отряд. Всъщност за нея щеше да е облекчение да се отскубне от пеката на госпожа У одингам и да разполага с достатьчно време да угажда на лейди Гуендолин. И толкова по-добре, както се оказа. Онази сутрин, по време, когато иначе би работила в столовата, Доли масажираше стъпалата на лейди Гуендолин, когато някой звънна долу на входната врата. Старицата завъртя китка към прозореца и Доли надникна да провери кой ги притеснява по това време.
Първо се притесни да не е Джими — вече няколко пъти се беше отбивал, слава богу, денем, когато в къщата нямаше никого другиго и Доли успяваше да избегне сцените, — обаче се оказа, че не етой. Когато надникна през прозореца на лейди Гуендолин, чието стъкло беше облепено на кръст като предпазна мярка срещу бомбените експлозии, Доли видя Вивиан Дженкинс, която се озърташе през рамо, като че ли се чувствашт унизена да се отбива в къщата на номер седем и се притесняваше някоѝ да не я види на стълбите. Кожата на Доли пламна, защото тя веднага се досети каква е причината за посещението на Вивиан — точно такава дребнава подлост можеше да се очаква от нея: сигурно идваше да съобщи на лейди Гуендолин за склонността на нейната "прислужница" да краде. Доли живо си представи Вивиан, елегантно отпусната в тапицирания с кретон фотьойл до леглото на старата дама, кръстосала дългите си слаби крака и приведена заговорнически напред, да се възмущава от качествата на прислугата в днешно време: "Толкова е трудно да намериш благонадежден служител, нали, лейди Гуендолин? И ние напоследък доста си изпатихме…".
Докато Доли наблюдаваше Вивиан, която стоеше на стълбите и продължаваше да се озърта, възрастната дама изграчи от леглото си:
— Е, Дороти, няма да живея вечно. Кой е?
Доли овладя паническия си трепет и отговори привидно нехайно, че е някаква опърпана жена, която явно събира дрехи за благотворителност.
— Не ѝ отваряй! Мърлявите ѝ пръстчета няма да припарят до моята гардеробна.
Доли с радост се подчини.
* * *
Туп. Доли се стресна. Неусетно се бе озовала до прозореца и беше зареяла празен поглед към отсрещната къща. Туп, туп. Обърна се и видя, че лейди Гуендолин се е вторачила в нея. Бузите на старицата се бяха издули, за да поемат огромния бонбон, а ръката ѝ блъскаше с бастуна по дюшека, за да привлече вниманието на Доли.
— Да, лейди Гуендолин?
Старицата обгърна тялото си с ръка и показа с гримаса, че замръзва.
— Студено ли ви е?
Кимане, после още едно.
Доли прикри въздишката си с покорна усмивка — току-що беше отметнала завивката на старицата след оплакване, че ѝ е топло — и се приближи до леглото.
— Да видим какво може да се направи.
Лейди Гуендолин затвори очи и Доли се зае да придърпва нагоре завивките, но задачата се оказа доста трудна. Въртенето в леглото и удрянето с бастуна бяха разбъркали завивките и одеялото се бе оказало притиснато под единия ѝ крак. Доли се премести в другия край на леглото и дръпна с всичка сила, за да го освободи.
По-късно, докато премисляше случилото се, щеше да стовари вината на прахоляка. Обаче в онзи момент беше твърде погълната от цялото повдигане и местене и не забеляза. Одеялото най-сетне беше освободено, Доли го тръсна и го дръпна нагоре чак до брадичката на старицата. Докато подвиваше поръбения край на завивката, кихна неочаквано силно. Апчиху!
Лейди Гуендолин се сепна и се ококори.
Доли се извини и потри раздразнения си нос. Примигна, за да проясни очи, и през влагата в тях забеляза, че благородната дама размахва ръце, които пърхат като две подплашени птици. — Лейди Гуендолин? — възкликна Доли и се приведе към нея. Лицето на старицата беше червено като цвекло. — Какво има, лейди Гуендолин?
От гърлото на лейди Гуендолин се надигна хриптене и кожата ѝ потъмня до патладжанено. Жестикулираше неистово и сочеше гърлото си. Нещо ѝ пречеше да говори. Бонбонът, сепнато осъзна Доли, беше заседнал като тапа в гърлото на жената. Доли не знаеше как да постъпи. Ужаси се. Без да се замисля, навря пръсти в гърлото на лейди Гуендолин, мъчейки се да извади заседналото парче.
Не можеше да го достигне.
Доли изпадна в паника. Дали да не потупа старицата по гърба, или да я стисне през корема?
Опита и двете с разтуптяно сърце и бушуваща в ушите кръв. Помъчи се да повдигне лейди Гуендолин, обаче тя беше прекалено тежка, а копринените ѝ дрехи се хлъзгаха.