Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Ворожец отвори вратичката на камината, поразрови въглените с ръжена, хвърли още дърва и отново седна.
— Анастасия, знаете ли каква е разликата между мен и Костик?
— Ами той е кмет, а вие сте бизнесмен — обади се Коротков.
— Не, приятелю. Разликата помежду ни е, че той все още е Костик, а аз отдавна вече съм Пьотър Сергеевич. Всичките тези игри за запазването на фермата и за поддържането на руските традиции в производството на ценни кожи са просто детинщини. Смешно и глупаво е на петдесет и три години да се вкопчваш в скъпите си спомени от младостта в ущърб на реалните икономически потребности. Костик стана кмет, но така и не си изгради манталитет на ръководител на града. И досега си играе игрички. А аз върша работа. Това, което е полезно за града, е полезно и за бизнеса. А значи, е полезно за мен.
— Достойно е това — одобрително кимна Коротков. — И за какво намаление става дума? Какво да докладвам на Александър Павлович?
— Собственикът на парцела е готов да отстъпи петнайсет процента от обявената цена. Но ако се поработи с него, мисля, че ще намали и с още десетина. Тоест общо с двайсет и пет. Според мен това е доста съществена отстъпка.
— Несъмнено — разпалено го увери Юрий. — Много ти благодаря! За утре имаме насрочено съвещание с Александър Павлович по скайпа, аз ще му предам предложението ти. Надявам се, че всички интереси ще бъдат задоволени. Ася, тогава ти утре иди да огледаш парцела още веднъж, по-внимателно.
— Ще ми отстъпиш ли колата?
— Няма да мога — поклати глава Коротков, — имам насрочени срещи в различни краища на града и дори извън него. Извикай си такси.
— Добре де, ще взема кола под наем — безгрижно се усмихна Настя. — Аз ще карам, ще ми излезе по-евтино. Помня пътя, нали ходихме там. Само ми напиши на едно листче на какво точно да обърна внимание. Пьотър, чух, че във вашите околности имало музей под открито небе?
— Има — на драго сърце потвърди Ворожец. — Там са представени образци от наши традиционни сибирски постройки още от осемнайсети век. Искате ли да ги видите?
— Тъкмо утре бих отишла там. След като огледам парцела, разбира се. На Юра това не му е интересно, затова си мълча пред него, ала щом той ме пуска за цял ден, и то с кола… Може ли, Юра?
Коротков престорено въздъхна. Идеята за посещение на музея им бе подсказал Егоров.
— Абе върви, какво да те правя, нали си ни любознателна. Помоли Витя Егоров да ти помогне, нали е полицай, със сигурност знае кои фирми имат по-прилични коли. Инак току-виж ти отказал двигателят или спирачките, ще киснеш тогава насред полето.
Тази фраза също беше подготвена предварително, в случай че на някого хрумне да провери дали Настя е взела кола под наем. Разбира се, тя би могла и сама да отиде до някоя фирма, но се страхуваше да не изгуби много време, а й предстоеше дълго пътуване. И после, не разбираше много от автомобили, за да направи безпогрешен избор. Егоров щеше да се справи къде по-добре.
— Но защо ще вземате кола под наем? — запротестира Пьотър Сергеевич. — Аз ще ви дам кола с шофьор…
— В никакъв случай! — решително отказа Коротков. — Пьотър, не се обиждай, но това е въпрос на принцип и на нашите бъдещи делови отношения, ако всичко се подреди. Едно е да поживеем в твоята къща и да се възползваме от гостоприемството ти и съвсем друго — да използваме колите ти за решаване на наши въпроси. Ръцете ни трябва да бъдат развързани. Ако Александър Павлович не вземе решението, което би ти харесало, ние не бива да се чувстваме твои длъжници. Без обиди, нали?
— Ами добре — придаде си напълно доволен вид Ворожец, — тогава заповядайте на масата! Като имах предвид късния час, поисках да подготвят максимално лека вечеря, но за сметка на това — с неповторим местен колорит. Такива гъби никога и никъде другаде няма да опитате! Наши са, от тайгата — добави с гордост. — Расли са в борова гора, а не в наторени плантации.
Обядът отдавна се бе уталожил в стомасите им, като бе оставил само хубави спомени, така че сготвените от Надя гъби бяха изядени с огромно удоволствие.
СРЯДА
На сутринта Настя Каменская си събра багажа, грижливо провери всички рафтове и чекмеджета, за да не забрави нещо в къщата на Ворожец, и слезе да закуси, като непрекъснато се прозяваше: не стига, че се бяха прибрали по стаите си в късна доба, но тя трябваше и да намери в интернет информация за музея на старата архитектура в тайгата, да почете статии и да запомни картинки. Вечерта щеше да се прибере в хотела, но знае ли човек… Пьотър Сергеевич е не само открит и честен, но и непредсказуем: достатъчно й беше да си спомни само за вчерашния обяд с началника на управлението на вътрешните работи! Така че щеше да е благоразумно Настя да бъде добре подготвена и да не се издъни заради нищо и никакво.