Урокът от нейната смърт [bg]

Разбира се, той доста прозираше през мъглата, но все още нямаше никакви догадки.

Вече късно, около полунощ, някаква полузабравена мисъл започна да гложди съзнанието на Корд. Тя съдържаше разпоредби на шерифството и той си припомни нещо за служители, продължаващи да се занимават с полицейска работа въпреки отстраняването им от длъжност и че те се считат за виновни, задето се представят като шерифски пълномощници. В уморения му мозък се появи думата „нарушение“, макар че това би могло да бъде по-скоро „углавно престъпление“.

Изведнъж се почувства страшно изтощен и се прибра вкъщи.

Насред алеята бе седнал полицай от окръжното управление, заместващ Том за вечерта. Корд му благодари и го изпрати да си върви. Влезе в къщата. Децата вече бяха заспали. Жена му също. Корд бе благодарен за това. Не гореше от нетърпение да каже на Даян, че е отстранен.

На следващата сутрин той стана рано. Целуна Даян, избягна възможността да й съобщи неприятната новина и се измъкна на тайна среща с Т. Т. Евънс. Видяха се навън зад шерифството на отъпканото място, което полицаите понякога използваха за импровизиран баскетбол. И двамата се чувстваха като шпиони или тайни агенти срещу наркотрафика, крачейки скритом от тъмните прозорци на управлението.

Корд му съобщи за ножа и Евънс се плесна по челото.

— По дяволите, гледал съм го тоя филм.

— Аз също, Т. Т., и се обзалагам, че всеки полицай ей там вътре също го е гледал — шепнешком рече той. — Обзалагам се, че Рибън има дори книжката с комиксите. Говорих навярно с трийсетина души снощи. Ето го списъка заедно с моите бележки. Всъщност нищо съществено.

Евънс взе листа.

— Пази се, Бил.

Корд се потупа по кобура.

— Нямам предвид това. Май забравяш, че си отстранен.

— Това нещо е твърде важно, за да го оставя на Рибън. Взе ли онова, за което те помолих?

Евънс подаде на Корд найлонова торбичка, съдържаща зелената компютърна счетоводна справка, която бяха намерили в обгорения варел.

— Да не я загубиш, Бил. Всъщност аз поемам риск.

— Мисля, че съм намерил специалист, който може да помогне.

— Прегледах нещата около Гилкрист. Зарежи го. Той е отлетял за Сан Франциско, за да чете някакъв доклад в съботата преди убийството на Джени и е бил все още там, когато Емили е била убита. Мисля, че дори още не се е върнал.

— Все пак би могъл да говориш с него. Той вероятно познава някои от приятелите на Джени. Или приятелките.

— Може да го поразпитам дискретно. — Евънс добави: — Затънахме с тая работа около психичноболните. А и следите с окултната литература не водят до никъде. Цялата история с култа изглежда крехка като мартенски лед. Мисля, че трябва да го кажем на Хамърбек и Рибън.