Смъртта на светлината [bg]

— Би могъл да загубиш — изтъкна Дърк.

Янацек кимна.

— Напълно вярно. Бих могъл да загубя. Но не мисля. В единичен дуел само Бретан Брайт Лантри е истински опасен противник, а той и неговият тейн не са между ловците, ако въздушните коли, които си видял, са всичките. Лоримаар си има своите умения, но Джаан го рани в Предизвикателство. Пир е бърз и надарен с пръчката си, но не с нож или пистолет. Другите са старци и слабаци. Не бих загубил.

— А ако не можеш да ги изиграеш да се дуелират?

— Тогава ще мога да съм до тях, когато спипат Джаан.

— А после?

— Не знам. Няма да го хванат обаче. Гарантирам ти това, т’Лариен. Няма да го хванат.

— А междувременно с мен какво става?

Янацек отново го погледна и отново сините му очи го изгледаха замислено.

— Ти ще си в голяма опасност — каза каваларът, — но не мисля, че ще те убият веднага, и със сигурност не така, както ще те предам на тях, вързан и безпомощен. Ще поискат да те гонят. Пир вероятно ще те обяви за своя плячка. Надявам се да срежат връзките ти, да те съблекат гол и да те пуснат да бягаш из гората. Ако някой от тях избере да подгони теб, по-малко ще гонят Джаан. Има и друга възможност. В Предизвикателство Пир и Бретан бяха на път да се скарат заради теб. Ако Бретан е с ловците, вероятно ще подновят спора си. Може само да се облагодетелстваме от това.

Дърк се усмихна.

— Твоят враг има враг.

При сардоничното му подмятане Янацек изкриви лице.

— Аз не съм Аркин Руарк. Ще ти помогна, ако мога. Преди да влезем в лагера на Брайт ще се спуснем — на тъмно и тайно, ако можем — до свалената въздушна кола, която си видял. Ще оставим лазера ти при нея. После, след като те развържат и те пуснат гол в гората, можеш да тръгнеш към оръжието и да изненадаш преследвачите си, да се надяваме. — Сви рамене. — Животът ти може да зависи от това колко бързо и направо можеш да тичаш и колко точно можеш да стреляш.

— И дали мога да убия — добави Дърк.

— И дали можеш да убиеш — съгласи се Янацек. — Не мога да ти дам по-добри шансове, т’Лариен.

— Приемам тези, които предлагаш — каза Дърк. После дълго летяха в мълчание. Когато черните ножове на планинската стена най-сетне останаха зад тях и Янацек беше угасил всички светлини на въздушната кола и започна бавното предпазливо спускане, Дърк заговори отново: — Какво щеше да направиш, ако бях отказал да играя в хитрината ти?

Гарс Янацек се извърна в седалката си и сложи ръка на рамото му. Останалите жар-камъни грееха много смътно в желязото на гривната му.

— Връзката на огън и желязо е по-силна от всяка друга връзка, която знаеш — заговори с мрачен глас кавалерът, — и много по-силна от всички връзки на мимолетна благодарност. Ако ми беше отказал, т’Лариен, щях да ти отрежа езика, за да не можеш да кажеш на Брайт за плановете ми, и щях да продължа. Волю-неволю, щеше да ти се наложи да изиграеш ролята си. Разбери, т’Лариен, не те мразя, въпреки че си спечелил омразата ми неколкократно. Понякога дори се улавям, че те харесвам, колкото един Айрънджейд може да харесва някой необвързан. Не бих те наранил от злоба. И все пак щях да те нараня. Защото съм обмислил нещата грижливо и планът ми е най-добрата надежда за Джаан Вайкъри.