Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— Мога да разбера защо каваларите и кимдисите не се обичат много — призна Дърк.
Янацек се засмя.
— Надхвърля границите на нашата история. Кимдис никога не са водили войни, но ръцете на света им са кървави. Когато Тобер-в-Булото нападнал Волфхайм, манипулаторите снабдявали и двете страни. Когато пламнала гражданска война на см-Емерел между урбанитите, чиято вселена представлява едно-единствено здание, и недоволните звездотърсачи, които копнеели за по-широк хоризонт, Кимдис давали на урбанитите средствата да спечелят решително. — Замълча ухилен. — Всъщност, т’Лариен, има дори приказки за кимдиски заговори в Булото на Изкусителя. Казват, че кимдиски агенти са настроили Стоманените ангели и Преобразените хора на Прометей едни против други, че те са свалили четвъртия кучулайн на Тара, защото отказал да търгува с тях, че те са се намесили на Браке, за да задържат технологията мъртвородена под бремето на бракийските жреци. Знаеш ли каква е древната религия на Кимдис?
— Не.
— Би я одобрил — каза Янацек. — Мирно и цивилизовано верую, изключително сложно. С нейна помощ можеш да оправдаеш всичко — освен лично насилие. И все пак техният велик пророк, Синът на Сънуващия — приет за митологическа фигура, но продължават да го почитат — казал веднъж: „Помни, твоят враг има враг“. Наистина. Това е сърцевината на кимдиската мъдрост.
Дърк помръдна неловко в седалката.
— И казваш, че Руарк…
— Нищо не казвам — прекъсна го Янацек. — Сам си вади заключенията. Не си длъжен да приемаш моите. Казах всичко това на Гуен Делвано веднъж, защото ми беше кро-бетейн и бях притеснен. Много я досмеша. Каза ми, че историята не означавала нищо. Аркин Руарк си бил сам за себе си, не някакъв архетип на външнопланетна история. Така ме осведоми. Също така ѝ бил приятел, ми се каза, и тази връзка, това приятелство… — тонът му беше кисел, докато изричаше думата — някак надмогваше факта, че беше лъжец и кимдис. Гуен ми каза да погледна собствената си история. Ако Аркин Руарк бил манипулатор поради простия факт, че е родом от Кимдис, то аз съм бил събирач на глави на лъжечовеци поради простия факт, че съм кавалар.
Дърк помисли и после каза тихо:
— Права е била, знаеш ли.
— О? Нима?
— Аргументът ѝ е бил правилен — каза Дърк. — Изглежда, че е сбъркала в преценката си за Руарк, но като цяло…
— Като цяло е по-добре да не вярваш на всички кимдиси — заяви твърдо Янацек. — Ти беше измамен и използван, т’Лариен, но ето, че не се учиш. Много приличаш на Гуен. Стига за това.
Потупа с пръст един от видеоекраните.
— Планините вече са близо. Скоро ще е.
Дърк стискаше лазерната си пушка много здраво. Избърса потните си длани в панталоните.
— Имаш ли план?
— Да — каза Янацек ухилен. Наведе се към него и плавно издърпа лазера от скута му. — Много прост план всъщност — продължи той, след като остави грижливо оръжието настрани, далече от ръката му. — Ще те предам на Лоримаар.
12
Дърк не се стъписа. Под дрехите му шепнещият камък бе студен на кожата му, напомняше за стари обещания и стари предателства. Почти бе престанало да го интересува. Скръсти ръце и зачака.
Янацек беше видимо разочарован.
— Не изглеждаш притеснен.
— Все едно е, Гарс — отвърна Дърк. — Когато напуснах Крайн Ламия, очаквах да умра. — Въздъхна. — Как ще помогне всичко това на Джаан?
Янацек не отговори веднага. Сините му очи гледаха Дърк внимателно.
— Променяш се, т’Лариен — каза той. Усмивката се беше махнала от лицето му. — Наистина ли се интересуваш повече за съдбата на Джаан Вайкъри, отколкото за собствената си?
— Откъде да знам? Казвай плана си!
Янацек се намръщи.