Диамантен меч, дървен меч [bg]

Последва разполагане на малки свещички от черен восък - пръстите на Тави ги боцваха в пръста но спиралата наглед съвсем произволно, но накрая всяка чашка се оказа изолирана от другите с малки стоборчета.

Запалването на свещите не стана по магически начин - девойката се боеше да не я усетят адептите на Дъгата. Вместо това предпочете трескаво и ожесточено да удря кремъка и огнивото. Искрите падаха върху парченцата прахан и свещичките една подир друга пламваха. Горяха странно, толкова слабо, че едва личеше. На фона на мрачното небе се откроиха къдрици плътен, бял дим, който по необичаен начин се разсейваше и увисваше на сплъстени масури до височина от десетина разтега.

Тави плетеше своята магия, без да се озърта към Сидри. Джуджето също не й обръщаше внимание. Всеки вършеше своето, съсредоточен и напрегнат като тетива на лък, който вече пращи от усилието...

От торбата на девойката се появяваха още предмети, които на пръв поглед изглеждаха съвсем излишни за един боен маг, комуто съдбата рядко отрежда за подготовка повече от миг. Тави измъкваше снопчета сушени треви, корени, лапки на някакви животинки, които хем приличаха на птичи, хем бяха покрити с козина; дребни черепчета, които по нишо друго, освен по размери си, не се различаваха от човешки; причудливо сплетени разноцветни върви; парцалчета... Съдържанието на багажа й повече приличаше на коша на някой вехтошар, който се представя за вещер (но по-скоро е обикновен мошеник или в краен случай -знахар и лечител), ала не и на снаряжението на млада вълшебница, практикуваща бойна магия. Ползването на предметно чародейство бе характерно тъкмо за неуки вещери, билкари, и гадатели, които купуваха от Ордените разрешение да практикуват съмнителния си талант. Самата Дъга, доколкото знаеше Тави, бе свела до минимум фетишите в своите школи и академии.

Девойката привърши подредбата, за секунда огледа резултата и тихо изрече:

- Така... Точно така...

Внезапно прехапа долната си устна толкова силно, че по брадичката й потече кръв.

Появи се Кан-Торог - безмълвен и безшумен като сянка, и предпазливо заобиколи съоръжението на Тави.

- Идват насам, но много бавно. Или от нещо се боят, или кроят някаква гадна изненада. Намирам поведението им за... странно. Готов съм да предположа, че ни дават време. През блатата ни гонеха много по-чевръсто!

А сега, на твърда почва, се мъкнат като претоварен керван.

- Видя ли ги?

Въпросът бе излишен. Волният бе започнал отчета си тъкмо с описанието на преследвачите. Въпреки това той й отвърна - рядък знак на съпричастност от негова страна:

- Не. Обаче смърдят като разложени покойници. Точно като мърша, престояла цял ден под знойно слънце.