Диамантен меч, дървен меч [bg]

Наоколо кипеше Пороят. Отгоре бе тъмно, с изключение на петното мръсна пара, от която извираха зелените лъчи. Там, където те се докосваха до невидимия шит, мракът вреше в морава пяна и потръпваше като крепостна порта под напъните на таран. Ръцете на малката вълшебница не спираха своя немислим и неподражаем стремителен танц. Под наметалото й върху гърдите нещо матово проблясваше..

-Хависаррр! Седми квадрррант!

Ахата неволно се ухили на смешното й „р".

Петното сивкава мъгла се приближаваше - очевидно въпреки усилията на маговете. И те като Ахата бяха предпазени от чадър, но техният изглеждаше по-плътен - не им се налагаше да подскачат при всяка капка...

- Келец! Шести квадрант! Дръж го стабилно!

- Госпожо... - изхърка един с жълто наметало. - Поемам пети...

- Добре! Химус - четвърти. Дебен! Изправи девети факториал. Насочи по хеликоида! Плъзгай се, плъзгай сеееее! - командите се превърнаха в писък.

Петното мръсна пара се спука. Над тях зави вятър, краищата на магическия чадър се заогъваха. От разполовения облак се появи вълнообразното острие на фламберга. А подир оръжието се изхлузи и цялото чудовище с рогатия шлем и прогнили доспехи. В лявата си лапа великанът стискаше гръбнака на своя череп-фенер.

- Ще изпия, ще изпия, всички ще изпия... - забоботи изчадието и някои магове пребледняха. Надали Господарят на Пороя им намекваше да го почерпят в някоя кръчма.

Невръстната вълшебница отново запищя и Ахата се ококори, когато различи думите в писъка:

- АГ^ге^, ода^, эаап'ЬЫ

Бяха от езика на Дану. Обикновени слова, макар и с ужасен акцент...

„Нима сега работят като съставна част от хуманусовата магия?! О, позор... Дори езика ни успяха да смачкат и употребят..."

Лъхна жар като от джуджешка пещ за топене на руда. Лявата лапа на великана заскърца ужасно. Черепът, от който бликаше зелен огън, бавно започна да се завърта към шлема на Господаря на Пороя. Чудовището се съпротивляваше. Едновременно с това черният шит на маговете разцъфна като цвете и опита да обхване великана. Движеше се леко - като платно на лодка, опънато от морски вятър. Бе почти красиво.

- Алот! Третият квадрант, третият! Клес и Келец - втори! Хависар -първи!

Лявата ръка на Господаря на Пороя вече удряше шлема му, обливаше го с отровна зелена светлина. Без да се церемони, великанът халоса собствената си, разбунтувала се, лапа с фламберга.

Изтъканият от маговете на Дъгата щит се сгърчи. Възвърнал контрол над лявата си лапа, която бе непокътната, въпреки удара с чудовищното острие. Господарят па Пороя насочи меча си срещу маговете.

Острието се впи в материята на щита, сякаш разсичаше плът.

Движеше се бавно, ала потъваше все по-навътре, отстрани бликаха снопове искри. Маговете не можеха да го спрат. Един от вълшебниците дори се присви и падна на колене със стон.