Диамантен меч, дървен меч [bg]

По тревата-каменица, с която бе обрасъл склона, аленееха закъснели и по някакъв каприз неувяхнали до късната есен цветя на скатолом. Плъзнал се сред орешака вятър клатеше над ярките цветчета метличините на онзи упорит бурен, известен сред селяните като „коса на вещица". Ала другият живот беше замрял - всякакви бръмбари, мравки и дребни птици се бяха изпокрили в дупки и хралупи. За неразумните твари Пороят не бе чак толкова опасен, ала дори лишените от ясна мисъл и реч създания предпочитаха да не се излагат на струите му.

Кан-Торог още ръмжеше от ярост, а Тави даваше всичко от себе си, за да го успокои:

- Стига де, успокой се! И без това ще ни настигнат, ще имаш възможност да се покажеш колко си юначен... Кан, не ми се сърди, но щеше да погубиш всичко, ако им бе налетял пръв... Не, обещай ми, че ще се сдържаш... Кан! Това е война! На война е важна крайната победа, не отделните битки, аз ли трябва да ти го напомням!?

- Стига сте се дърлили! - подхвърли през рамо Сидри. -Усещам как оттатък трупа сили някакво заклинание...

Тави тутакси млъкна, изправи се, изпъна се като струна и се вгледа в гъсталака.

- Съвсем близо са... - промълви тя. - Сидри, колко дълго...

- Дълго! - сопна се джуджето. То държеше кристала с две ръце и чертаеше хаотични фигури във въздуха. - Задръжте ги, докато не ви кажа! И ме предупредете като се приближат на триста разкрача.

Кан-Торог външно като че ли се беше примирил, ала личеше, че по-късно, когато се окажат в безопасна обстановка, ще поиска много сериозни обяснения от Тави. Съзнаваше, че сега наистина нямаше време за разправии, затова - когато девойката с доста остър тон му нареди да й донесе багажа

- Кан-Торог се подчини напълно безропотно. Той знаеше на какво е способна Тави, когато не се гнусеше да употребява трикове от низшата магия. А помнеше и някои свързани с това случки, които се опитваше да забрави... Даже донякъде се бе справил, преди одевешното и изпълнение да го подсети за тях.

- Сега иди напред - нареди девойката и Кан-Торог почувства нещо близко до страх, щом видя как треперят устните й. Повече Волният не би могъл да се уплаши, но за него и това бе твърде неприятно изживяване.

- Какво трябва да направя? - спокойно попита той.

Тя трескаво вадеше от торбата си разни магически предмети. Отвърна му през зъби:

- Те са едва в началото на клисурата. Душат, търсят ни. Постарай се да ги забавиш. И да останеш жив при това! - стрелна го тя мрачно изпод падналата на челото й коса. - Не ги допускай до мен известно време!

Миг по-късно девойката захвана бързо да чертае по пръстта с парче вулканично стъкло, ала не обичайната за маговете пентаграма, а нещо съвсем странно. То напомняше за начупена фигура във вид на разтеглена и задраскана с кръст спирала. От подобна рисунка всеки преподавател по магометрия би получил сърдечен удар - нямаше остри концентраторни ъгли, нито отражателни прави линии, още по-малко пък ориентирани по посоките на света опорни диагонали. Каноните на симетрията, които вълшебниците на Седмоцветието ценяха до полуда, бяха потъпкани до един.