Парижка вендета [bg]

Торвалдсен стъпи на площадката и вдъхна студения декемврийски въздух. Никога не се беше качвал на Айфеловата кула. Нямаше конкретни причини. Преди години Лизет беше проявила желание да дойдат, но работата му попречи. Ще го направим следващото лято, обеща й той. Но следващото лято дойде и си замина, както още много лета след това. После Лизет се разболя и почина. Кай беше идвал тук няколко пъти и обичаше да му разказва за прекрасната гледка, която, както можеше да се увери в момента, действително беше зашеметяваща. Прикрепената към парапета табела информираше, че при ясно време оттук се вижда на разстояние шейсет километра.

А днес времето беше ясно. Един от онези искрящи зимни дни със синьо небе без нито едно облаче. Той беше доволен, че е облякъл най-дебелото си палто, към което беше добавил шал и ръкавици. Но френската зима не бе сурова като датската.

Париж винаги го беше обърквал, но така и не бе успял да го впечатли. На практика мнението му за този град напълно съвпадаше с репликата на Джон Траволта от „Криминале“, която гласеше: Там нещата са същите като тук, но малко по-различни. Двамата с Джеспър бяха гледали филма преди няколко години, бяха заинтригувани от сюжета, но в крайна сметка бяха отвратени от насилието. Доскоро той възприемаше насилието единствено като средство за самозащита. Вероятно по тази причина застреля Амандо Кабрал и въоръжения му съучастник без никакви угризения. А това го безпокоеше. Малоун беше прав. Не може да се убиват хора просто ей така.

Но в момента, отправил поглед към Греъм Ашби, който стоеше в мразовития въздух близо до Елиза Ларок, той бавно осъзна, че убийството на този човек ще му достави наслада. Странно как светът му беше попаднал в плен на омразата. Напомни си, че трябва мисли за приятни неща. Лицето му не биваше да издава мислите му. Беше стигнал дотук. Сега трябваше да сложи точка.

Ашби знаеше какво очаква Елиза Ларок — малък, натоварен с експлозиви самолет да се стовари върху църквата, издигаща се в южния край на „Инвалидите“. Един грандиозен спектакъл.

Идеята много се хареса на фанатиците, които проявиха желание да поемат отговорността. Обстановката наподобяваше тази от 11 септември, но в по-малък мащаб и най-главното — без човешки жертви. Това беше причината, поради която избраха Коледа, когато „Инвалидите“ и църквата бяха затворени. Едновременно с акцията в Париж щяха да бъдат нападнати още два обекта с национално значение — Аквитанският музей в Бордо и Дворецът на папите в Авиньон, също затворени за празниците. Символични актове, нищо повече.