Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Със сигурност ще прескочи трапа — заяви хирургът пред Хонкамяки. — Ако, разбира се, не се случи нещо непредвидено — добави като всеки лекар.
Назир Ибрахим бе мъртъв, измъчван с нещо като обикновен поялник; черепът разбит с класическия тъп предмет — неизвестно точно какъв бе използван. За по-сигурно накрая бе удушен с връвта, с която му бе прикачен етикетът с адреса. Очакваше се тялото да пристигне в солненската съдебна медицина по-късно през деня. В случай че шведските съдебни лекари имаха желание да хвърлят едно око на онова, което датските им колеги от отделението по съдебна медицина на Кралската болница вече бяха свършили.
За да е чиста работата, няколко часа по-рано бяха издадени заповеди за арест поради основателни причини на Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим и Хасан Талиб. Два случая на опити за предумишлено убийство на криминален комисар Еверт Бекстрьом и на криминален инспектор Франк Мотоеле и злоупотреба с оръжие, допълнителната информация скоро щеше да последва. Съвсем скоро.
Въпреки че никой от тримата не би могъл да се движи самосиндикапно, дори в болничните легла те бяха поставени под внушително полицейско наблюдение. Двайсетина униформени полицаи от спецчастите, Отдела за борба с размирици и редови полицаи. И пет-шест души детективи, които ненадейно се бяха оказали свободни и без работа.
На комисар Тойвонен никак не му беше весело.
— Обясни ми как е възможно дребният шишко да бъде оставен да направи на пух и прах цяло полицейско разследване — с кръвясали от гняв очи се взря Тойвонен в шефката си. — В Швеция ли живеем, или къде?
— Ами — отвърна Ана Холт — все още живеем в Швеция, но нещата май не са толкова прости, колкото ги изкарваш.
— Назир е убит. Фаршад и Талиб, и Афсан — всичките са в интензивното — заяви Тойвонен, който дори изброи на пръсти, докато ги изреждаше.
— Ами — повтори Холт — като начало колегата Бекстрьом няма абсолютно нищо общо с убийството на Назир. Май ще трябва да го обсъдиш това с господин Окаре и неговите приятели — подхвърли тя.
На интересна ли ми се прави, помисли си Тойвонен, който през дългата си кариера на полицай бе успял да проведе огромно количество съвсем безсмислени разговори с Фредрик Окаре и другарите му от „Ангелите на ада“. Последния път Окаре дори го потупа по рамото, преди да офейка в компанията на занизания си адвокат.
— Впрочем ти не си ли фински селянин, Тойвонен? — попита го Окаре.
— Това какво общо има със случая? — попита той в опит да изтрие с гневен поглед подигравателната усмивчица на своя посетител.
— Сигурно в такъв случай познаваш нашия стар председател. И той е фински селяк. Всъщност ти праща поздрави. Обади се, ако решиш да се повозиш на мотор и да ударим по бира.
Тойвонен не се обади. Сега обаче се налагаше да го стори и това никак не го блазнеше.
— Според колегата Ниеми — рече Тойвонен, който нямаше намерение да отстъпи без бой — Фаршад е носел в джоба на панталона си ключ от апартамента на Бекстрьом.
— Наскоро изготвен дубликат, ако съм схванала правилно — отвърна Холт, която също бе разговаряла с Ниеми.
— Не е ли твърде странно, че е предназначен тъкмо за апартамента на Бекстрьом?
— Разбирам много добре накъде биеш и съм наясно каква слава му се носи, но в случай че е чак толкова лесно да го подкупят, сигурно са можели и просто да позвънят на вратата. И в случай че са били там по тази причина, не изглежда преговорите да са протекли успешно. Ако се изразя крайно деликатно — заяви главен комисар Холт, истинско ченге.
— Може да не са предвидили подходяща сума — възрази Тойвонен. — Според Ниеми Фаршад не е носел у себе си пукната пара.
— Така, така — отвърна Холт. — Хайде да подходим изключително спокойно, да не пришпорваме нещата. Все пак всичко, установено досега, сочи, че Фаршад и Талиб са проникнали в апартамента на Бекстрьом, с което са го изненадали, без той да е подозирал нищо. За да го убият, заплашат, изнудват, да го принудят да им съдейства. Или да го подкупят. Ние не знаем. Очевидно Бекстрьом е бил в пълното си право да се отбранява. Изстрелът в крака на Фаршад следва правилника дословно.
— А какво мислиш за останалите пет куршума, които колегата Ниеми изчовърка от стените и тавана му?