За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IV
Друг източник на правото на робство
Бих казал също така, че религията дава на тези, които я изповядват, право да превръщат в роби хората, които не я изповядват, за да могат по-лесно да я разпространяват.
Този именно начин на мислене е окуражавал разрушителите на Америка в техните престъпления. Върху тази идея те са основавали правото да поробят толкова народи; защото тези разбойници, които са искали непременно да бъдат и християни, са били много религиозни.
Людовик XIII дълго не е смеел да издаде закон за превръщането на негрите от колониите в роби; но когато го убедили, че това е най-сигурният път за покръстването им, се съгласил.
Глава V
За робството на негрите
Ако трябва да защищавам правото, чрез което ние направихме негрите роби, аз бих казал следното.
След като изтребили народите на Америка, европейските народи трябвало да поробят и народите на Африка, за да могат чрез тях да направят годни за обработване толкова земи.
Захарта би била прекалено скъпа, ако растението, от което се получава, не беше отглеждано от роби.
Хората, за които става дума, са черни от главата до петите; и носът им е толкова сплескан, че почти е невъзможно да ги съжаляваш.
Човек не може дори да си представи, че бог — това толкова мъдро същество, би могъл да вложи душа, при това добра, в едно съвсем черно тяло.
Напълно естествено е да се мисли, че цветът на кожата е същността на човека, че народите на Азия, които създават евнуси, лишават черните от сходството им с нас по най-нагледен начин.
За цвета на кожата може да се съди по цвета на косата, който за египтяните — най-добрите философи на света — е имал такова голямо значение, че те са предавали на смърт всички хора с рижа коса, които са им попадали в ръцете.
Доказателство за това, че негрите са лишени от здрав смисъл, служи фактът, че те предпочитат много повече огърлицата от стъкълца, отколкото от злато, което за просветените народи има такова голямо значение.
Невъзможно е да допуснем, че негрите са хора; защото, ако допуснем това, ще започнем да мислим, че ние не сме християни.
Дребните души много преувеличават несправедливостта, която се причинява от африканците; защото, ако тя бе наистина толкова голяма, не щеше ли да дойде в главата поне на един от господарите в Европа, сключили помежду си толкова безполезни споразумения, да сключи едно общо съглашение в името на милосърдието и състраданието?
Глава VI
Истинският източник на правото на робство
Време е да потърсим истинския източник на правото на робство. То трябва да е основано на природата на нещата; нека видим има ли обстоятелства, от които то произтича.
При всяко деспотическо управление хората са много улеснени да се продават; политическото робство в известен смисъл унищожава гражданската свобода.
Г. Пери казва, че московците се продават много лесно. И аз разбирам добре причината за това: тяхната свобода не струва нищо.
В Асам всички гледат да се продадат. Някои от висшите сановници имат не по-малко от хиляда роби — важни търговци, имащи подръка също така много роби, които на свой ред владеят други роби; те биват предавани по наследство и заставени да търгуват. В тия държави свободните хора — твърде безсилни спрямо правителството — се стремят да станат роби на ония, които имат тиранична власт над правителството.
Това е истинската и разумна причина за съществуващото в някои страни умерено робство; то трябва да бъде умерено, защото е основано върху свободния избор на господар, който човек прави в своя полза; то е по такъв начин следствие от взаимното съгласие на двете страни.
Глава VII
Друг източник
на правото на робство
Ето друг един източник на правото на робство, и то на онова жестоко робство, което виждаме сред хората.
Има страни, където горещината дотолкова изтощава тялото и обезсилва духа, че хората изпълняват трудни задължения само под страх от наказания; впрочем в такива страни робството не е толкова противно на разума; и понеже робовладелецът е толкова малодушен спрямо господаря, колкото робът спрямо него самия, гражданското робство там е придружено с политическо робство.
Аристотел иска да докаже, че има роби по природа, но това, което казва, е съвсем неубедително. Аз мисля, че ако съществуват такива роби, това в същност са тези, за които току-що говорих.
Но тъй като всички хора се раждат равни, трябва да се каже, че робството е противно на природата, макар в някои страни то да има естествени причини; при това в никакъв случай не трябва да се забравя различието между тия страни и страните, в които самите естествени причини отхвърлят робството, каквито са европейските страни, където то бе така успешно премахнато.