Великолепният негодник

— О, това ми харесва — тихо рече той. — Каква жена си само! Достатъчен е един поглед, и ти реагираш.

Той се отдръпна от нея и започна да я съблича, но без да бърза. Тя се опита да му помогне, но той я спря.

— Не, остави на мен. Казах ти, че съм в настроение да упражнявам надмощието си.

— Но какво ще е това надмощие, ако ме обслужваш като камериерка? — намръщи се тя.

— Така аз владея скоростта на играта.

Той вече напълно я бе съблякъл, освен копринените чорапи и кожените жартиери, които ги придържаха над коляното. Сега Робърт развърза жартиера на дясното й бедро и започна бавно да навива чорапа надолу по крака й, а пръстите му едва-едва докосваха кожата, като милувка с перце.

При допира му я побиха тръпки и мускулите й се стегнаха.

— Радвам се, че се отказа от онези вълнени чорапи — промълви той. — Тези са много по-приятни.

Той леко разтри чувствителното място зад коляното й.

Тя се изви нагоре върху одеялото, щом докосването му породи палеща горещина, която сякаш се насочи право към утробата й.

— Колко си била чувствителна тук! Не мога да ти опиша как се радвам, че открих това местенце. — Той изу чорапа й и нежно докосна стъпалото. — И тук.

Мускулът на прасеца й се стегна и стъпалото се изви. Тя дълбоко си пое дъх. Много хубаво, че е решил да играе на тези игрички, но й се струваше, че всичко вече трае прекалено дълго.

— Това не е чувствителното местенце, с което бих искала да се занимаеш.

— Ще дойде време и за него. — Той развърза и другия жартиер и го остави настрани. — Може би.

— Може би! Ако си мислиш… — Тя млъкна, забелязала пакостливата му усмивка. Той изглеждаше невероятно дяволит, безразсъден и безкрайно чувствен. Никога не го бе виждала точно такъв и тази внезапна промяна я заинтригува. Настроението му може и да бе дяволито, но тя знаеше, че той не би могъл да се въздържи да не достави удовлетворение на нея или на себе си. Но може би, ако тя успее да покаже сдържаност, той ще стане нетърпелив и желаният край ще дойде по-бързо. Тя го погледна в очите и умишлено се отпусна назад на одеялото. — Възможно е да се отегча от това помайване.

— Охо, предизвикателство! — Той седна назад на петите си и я загледа, както лежеше гола пред него. — Така, какво ли да сторя, та да отвърна достойно на него? — После протегна ръка и взе двата кожени жартиера. — Да ти покажа ли едно от нещата, които научих в Испания?

— Ти вече ми показа доста от тях.

— Но това е свързано с тъканите. Веднъж ти прояви интерес към тях, а самият аз винаги съм бил особено заинтригуван от усещанията при допир с тях. — Той взе единия жартиер и се наведе над нея. — Не, стой съвсем неподвижна. Ще видиш, че няма да те заболи.

— Какво правиш?

Тя гледаше как той обвива лявата й гърда с тънкото кожено ремъче и след това бавно затяга спиралата, докато зърното и връхната част на гърдата й се издуха нагоре.

— Какво усещаш?

— Странно е. Усещам… натиск.

— Но не боли?

— Не. — Извънредно меката каишка бе гладка и топла върху плътта й и натискът бе съвсем лек. — Почти не го усещам.