Свръхбогатите (История на големите имущества)

Делото и досега не е изчистено докрай. Във всеки случай това е единственото разумно обяснение за разтърсилото световния политически живот дело „Уотъргейт“ и причините за взлома, което се чува пред комисиите на Конгреса. И до днес това остава най-яркият пример за онези финансови връзки, които обединяват главните фигури в политическия и стопанския свят на Съединените щати и които изплуват от благотворния мрак на доверителните контакти само в случай на големи политически катастрофи; но дори тогава не напълно.

Друга верига от връзки свързват тайнствения свръхбогаташ и неговата империя с върховете на ЦРУ. Основа за тяхното създаване е „Хюс Еъркрафт Къмпани“, която произвежда изчислителни машини за целите на електронния шпионаж, както и различни детайли за най-прецизните шпионски спътници. Между 1968 и 1975 г. ЦРУ сключва с авиозавода на Хюс 32 договора: поръчва прибори за електронно разузнаване за повече от шест милиона долара.

По поръчка на ЦРУ „Хюс Еъркрафт Къмпани“ строи огромния дълбоководен изследователски кораб „Глоумър Експлорър“. Той е конструиран така, че от него могат да се спускат на морското дъно огромни стоманени челюсти. Морският съд има две предназначения. На него възлагат надежди да се извадят от морските дълбини останките на съветска атомна подводница, която — поне по информация, получена от агенти на ЦРУ — е потънала по това време. Голямото желание е да се набавят бордовите компютри, в които е секретът на кода за ядрено насочване. Експериментът е неуспешен и тъй като е пазен в строга тайна, не може да се разбере дори това, дали първоначалната информация на ЦРУ за предполагаемото потъване на подводницата е нещо повече от обикновен блъф. Документи, появили се на бял свят след смъртта на Хюс, свидетелствуват по-скоро за друго: истинското предназначение на „Глоумър Експлорър“ е да поставя на морските дълбини прибори за разузнаване на атомни подводници за ЦРУ.

Едно е сигурно: „Хюс Еъркрафт Къмпани“ лежи в основата на контакта между тайната служба и милиардера, а „Глоумър Експлорър“ е най-очебийното доказателство за това.

Свързват ги обаче и други нишки. На страната на Хюс се явява един тайнствен „бизнесмен“ — Робърт Махю. (Той играе роля и в делото Онасис.) Махю първоначално е бил агент на ЦРУ. По време на разследването, което прави Конгресът във връзка с „Уотъргейт“, става ясно, че той е работил за шпионската служба още през шестдесетте години и е взел участие в организирането на редица опити от страна на хората на ЦРУ — явно не без знанието на Белия дом — да премахнат Фидел Кастро. В процеса на разследването, което прави следствената комисия на Конгреса между 1962 и 1970 г., се хвърля светлина върху девет такива опита.

По-късно Махю и Хюс се нахвърлят един срещу друг. Преди всичко Махю иска да се възползва от влошеното физическо състояние на Хюс. Първоначално той става истински „светски пълномощник“ на водещия затворен живот милиардер, после с различни машинации пожелава да отскубне за себе си част от деловите интереси на Хюс. Противникът обаче, тежко болен, а може да се предполага, че и тръгнал по пътя на умопомрачението, отвръща със силен удар. Той незабавно уволнява Махю, който от своя страна дава шефа си под съд. На процеса пред обществеността са изнесени нови подробности за връзката Хюс—ЦРУ. Махю например представя документи, които свидетелствуват, че Хюс търси контакти с шпионската служба на своята родина преди всичко поради делови съображения. Според тези документи идеята на Хюс е, че ако засилва връзките си с ЦРУ, като притежава секретна информация, той ще може да шантажира правителството на САЩ и ще пречи да се разнищват в детайли различните машинации на тръста, както и данъчните измами.