Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Къде сте възпитана, сеньора Барон? — пожела да узнае лейди Пендрагон.
Тамсин примигна и смръщи чело, сякаш се опитваше да разбере. После кимна и засия с цялото си лице. От устата й потече поток испански думи; тя кимна, усмихна се, направи широк жест с ръка — слушателите й я гледаха неразбиращо. Шест лица се обърнаха въпросително към полковника, който се беше облегнал на перваза на камината със скръстени на гърдите ръце. Сините му очи святкаха саркастично.
— В един планински манастир, мадам — отговори той. — Орденът е много строг, манастирът е на самия връх на планината. Дотам се стига само с мулета, затова ученичките не виждат почти никого, освен сестрите. Майката на Тамсин е починала, когато тя е била едва десетгодишна, и веднага след смъртта й изпратили детето в манастира. А когато навършила осемнадесет, баща й изпратил да я вземат и я отвел в Мадрид. Там я представили в двора.
Тамсин кимна. Докато Джулиън превеждаше, тя кършеше ръцете си в скута, а виолетово-сините очи показваха силно вълнение.
— За съжаление сеньор Барон почина внезапно и повери дъщеря си на най-близките си приятели — а това бяхме херцог Уелингтън и аз.
— Си, си… — прошепна Тамсин и се усмихна глупаво на Джулиън, след което от устата й отново се изля поток испански думи.
— Решихме, че е най-добре да я доведа в Англия, поне докато войната в Испания свърши — продължи безстрастно Джулиън. Макар че беснееше от гняв, той трябваше да признае, че Тамсин си е измислила съвършена история.
— Добре сте постъпили — отбеляза лейди Пендрагон. — Какво нещастие за вас, мис Барон.
— Прощавайте, мила, но да не сте била болна? — попита съчувствено мисис Торнтън и се наведе да потупа Тамсин по коляното.
В първия миг Тамсин я погледна неразбиращо, после отговори весело и зачака Джулиън да преведе.
— Тя казва, че никога не е боледувала, мадам — обясни послушно той.
— О… а аз си помислих… Косата й е толкова необичайна. Как би обяснила това?
Джулиън зададе въпроса на испански.
— О, така беше в манастира — отговори Тамсин, без да се замисли нито за секунда. — Сестрите настояваха да носим косите си съвсем къси… за да не се поддаваме на грешна суета, нали разбирате.
— Забележително. — Мисис Торнтън кимна на съпруга си, когато Сейнт Симон свърши да превежда. Лордът едва успяваше да запази самообладание. — С преподобния често сме разговаряли, че днешните момичето обръщат прекалено много внимание на външния си вид. Разбира се, това не се отнася за Хестър. — Тя се усмихна одобрително на мисис Маршъл и дъщеря й. — Хестър е пример… тя помага много на енорията.
— Значи лейди Фортескю ще представи мис Барон в двора и ще й помага във всичко — попита мисис Маршъл, която бе приела комплимента към дъщеря й със самодоволна усмивка.
— Надявам се — отговори Джулиън и отпи от виното си. — Аз горя от нетърпение да се върна на полуострова и вярвам, че ме разбирате.
— Какво мислите за войната там долу, Сейнт Симон? — попита лорд Пендрагон, след което мъжете се оттеглиха в един ъгъл и заговориха за войната.
Тамсин седеше сковано на стола си, докато дамите разговаряха помежду си. От време на време те й кимаха окуражително, за да не я изключат съвсем от разговора, смятайки, че тя не може да го следи. Говореха си за готварски рецепти, дантелени якички и за нахалството на слугините. През това време Тамсин слушаше с напрежение разговора на мъжете и отново и отново хапеше език, за да не се намеси в дискусията, която я интересуваше много повече.
— Надявам се, че вашата… вашата повереница ще ви придружи в неделя на църква. — Мисис Торнтън взе ръкавиците си и се надигна да си върви.
— Разбира се, Тамсин ще посещава нашата църква, тъй като наблизо няма католическа — отговори хладно Джулиън. — Нали, ниня?
— Пардон? — попита плахо Тамсин и затрепка очарователно с мигли. Неразбирането й изглеждаше напълно искрено. В погледа му имаше недвусмислено предупреждение и тя остана мълчалива, докато домакинът изпроводи гостите си до каретите им.
— Това дете има ли дуеня? — попита мисис Маршъл, докато Джулиън й помагаше да се качи в каретата.
— О, да, една солидна испанска дама, която ми внушава страх — увери я Джулиън: — И сякаш това не е достатъчно, с нея дойде и един огромен телохранител. Впрочем, той е шотландец, цял великан, и задачата му е да държи всички чужди хора далече от момичето, поне докато не ги е проверил основно. Сигурен съм, че цялото село ще говори за него, затова ви предупреждавам отрано. Скоро ще го видите.