Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Джулиън се ухили, настани се удобно на дивана и отново взе вестника.
— Мисля, че един час ще бъде достатъчен — отбеляза той. — А когато се научиш да държиш гърба изправен, ще те науча как да се покланяш, защото това е необходимо, ако ще те представим в двора.
Това не беше част от плана на Тамсин, но не можеше да му го признае. Джулиън се зачете във вестника си, сякаш беше на мнение, че за тази сутрин задачата му е приключена.
Тамсин промърмори някакво проклятие, но онези, които се отнасяха лично до него, бяха изречени само на ум. Наричаше го самодоволен, отвратителен, злобен и коварен негодник. Все пак продължи да ходи напред-назад, опитвайки се да балансира книгите върху главата си. Няколко пъти те паднаха шумно на килима и всеки път полковникът вдигаше глава и я изчакваше да ги постави върху главата си и да продължи упражнението, и едва след това се посвещаваше отново на вестника си.
Тилът й пулсираше от болка, раменете й се сковаха, а книгите сякаш бяха пробили дупка в главата й. Тя хвърли поглед към часовника и с ужас установи, че са минали едва петнадесет минути. Това си беше истинско мъчение, много по-страшно от всичко, което беше преживявала досега. Какво не би дала, ако можеше в този момент да язди под парещото испанско слънце без капчица вода, цялото й лице накацано от мухи! Скоро всички мускули на тялото й се напрегнаха и болките станаха непоносими.
Не ставай глупава, не е чак толкова лошо! Беше видяла и други страшни неща, макар да беше сигурна, че никога не е изглеждала така смешна и жалка. Но проклетият английски полковник искаше да я отклони от веднъж взетото решение и тя трябваше да издържи докрай, даже беше готова да му дари това удовлетворение.
Джулиън отгатваше без усилие мислите й; те можеха да се прочетат по лицето й, докато отвращението се бореше с решителността. Той се облегна назад, скръсти ръце зад главата си и докато я оглеждаше с полузатворени очи, се опита да си припомни какви други сурови възпитателни методи прилагаха майките и гувернантките спрямо непослушните момичета. Тя изглежда много добре в тази рокля, каза си замечтано той, атлетичното й тяло е станало женствено меко.
На вратата се почука. Тамсин спря веднага и свали книгите от главата си.
Влезе икономът Хиберт.
— Посещение, милорд. Мистър и мисис Маршъл, лорд и лейди Пендрагон, викарият и мисис Торнтън.
Икономът хвърли бърз поглед към гостенката на негово благородие. Всички прислужници гадаеха коя е младата дама, придружена от испанската прислужница и огромния шотландец, който не признаваше ничии закони. Лорд Сейнт Симон им беше казал само, че младата дама е под негова закрила и ще прекара лятото в Трегартън, а през октомври ще дебютира в Лондон.
Джулиън изкриви лице. Очевидно във всички къщи на околността тази сутрин се беше разпространила вестта, че лордът се е завърнал в Трегартън и е довел необичайна гостенка. А онова, което се разказваше в кухните, скоро достигаше и до салоните, най-късно с утринната чаша шоколад. Клюкарите от околността не се стърпяха и побързаха да дойдат лично в Трегартън, за да проверят какво вярно имаше в слуховете.
— Отведохте ли гостите в салона, Хиберт?
— Да, разбира се, милорд.
— Ей сега ще ида при тях. Най-добре донесете на лорд Пендрагон и преподобния Торнтън бутилка бургундско от реколта 98 и чай за дамите, но първо ги попитайте дали не предпочитат плодов ликьор. Имаме ли плодов ликьор? — попита развеселено той.
— Тъй вярно, милорд. Мис Люси го харесва много, ако си спомняте, затова винаги пазим по няколко бутилки в избата.
— Какво е плодов ликьор? — попита Тамсин, когато икономът излезе.
Джулиън изкриви лице с нарастващо отвращение.
— Нещо отвратително сладко и лепкаво.
— Коя е мис Люси?
— Сестра ми. — Той спря за миг и я погледна мрачно. — Ще се наложи да те представя на гостите си, всъщност те са дошли точно за това… или пък бихме могли да кажем, че си уморена от пътуването. — Той поклати глава. — Това е глупав претекст и ще трае само няколко дни. По-добре е да свършим тази работа още днес.
— Все пак аз не съм чак такава обществена опасност — отговори протестиращо Тамсин. Беше много засегната от очевидното му нежелание да я представи на гостите си.
— Мило мое момиче, ти си повече от невъзможна. В обществото ще те гледат като пъстро куче. — Той хвърли поглед към часовника си. — Та ти дори не можеш да седиш като дама. — Бръчките на челото му се задълбочиха. — Ще ида да ги поздравя, а ти ще дойдеш след десетина минути. Когато те представя, трябва да се поклониш съвсем леко, ей така, от хълбока. — Той й показа поклона и Тамсин кимна сериозно.