Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Мисис Маршъл помисли малко над думите на Джулиън, после кимна доволно. Дъщеря й се качи в каретата и седна до нея.
— Довиждане, сеньорита. — Хестър се подаде през прозорчето и стисна ръката на Тамсин. — Ще се радвам да изляза с вас на езда.
— Да — отговори смело Тамсин и този път отговори на ръкостискането с много по-голяма предпазливост. — И моля, моля, наричайте ме Тамсин. Така е много по-добре, нали?
— Тамсин. — Хестър се усмихна сърдечно. — Едно прекрасно Корнуолско име. Лорд Сейнт Симон каза, че семейството на майка ви произхожда от тази част на страната. Вие също трябва да ме наричате Хестър. Усещам, че ще станем добри приятелки.
Каретите отпътуваха. Тамсин стоеше до лорд Сейнт Симон и им махаше за довиждане.
— Стига толкова, влизай вътре! — Когато каретите изчезнаха от очите им, Джулиън се обърна към Тамсин, сграбчи я за рамото и я бутна в къщата. — Каква беше тази комедия, по дяволите?
— Помислих, че това е най-доброто решение — отговори сърдито Тамсин и го изгледа с невинни очи. Той я бутна в библиотеката и затвори вратата с такава сила, че подът се разлюля. — Беше ме страх, че ще сбъркам нещо или ще ги обидя, защото съзнавам, че нямам никаква представа от живота в английското общество. Затова си помислих, че ще бъде много по-добре да не казвам нищо. Ти просто нямаш причина да ми се сърдиш. — Тя сложи ръка върху неговата. — Уплаши ме, полковник.
— Не се прави на невинна! — изсъска той. — Ти се забавляваше с тях… и с мен също!
— Това не е вярно! — извика Тамсин. — Ако помислиш малко, ще разбереш, че това наистина е най-доброто решение — докато не направя грешката да отговоря спонтанно на английски. Щом не говоря, значи няма да кажа нищо погрешно, а тъй като всички очакват от мен да съм друга, никой няма да се учудва на необичайното ми поведение. През това време ти ще ме научиш на най-важните неща и когато се уверя, че вече не правя грешки, ще започна да говоря по малко на английски. Когато бъда представена в двора… ако изобщо се стигне дотам… е, тогава ще се престоря, че говоря достатъчно добре английски, и никой няма да се чуди.
— Дали ще се почувстваш достатъчно сигурна, за да излезеш сама в обществото? — промърмори Джулиън. — Велики боже! — Той зарови пръсти в гъстата си коса. — Ти не разбираш ли, че си като кобра в гнездо на мишки?
— О! — извика възмутено Тамсин. — Какво обидно сравнение! И какво толкова лошо има в плана ми? Прикритието е съвършено.
Джулиън поклати глава и въздъхна примирено. Признаваше, че тя има право, но не можеше да произнесе нужните думи. Затова отиде до масичката и си наля още една чаша вино. Застана пред нея и я погледна втренчено.
— Ще ти кажа още нещо. — Гласът на Тамсин прозвуча необичайно остро. — Ако още веднъж ме наречеш ниня, Сейнт Симон, ще ти отрежа езика!
— Мило мое момиче, за ролята, която възнамеряваш да играеш, това обръщение е най-подходящото — отговори безгрижно Джулиън. — Едно кротко малко момиче, което полага огромни устия да се приспособи към живота в чуждата страна и опознава тъмната страна на живота, след като години наред е живяло усамотено във високите планини, зад стените на манастира, освободено от греха на суетата.
— Това беше първото, което измислих — защити се Тамсин.
— Имаш богато въображения, ниня, трябва да ти се признае — отговори Джулиън и ъгълчетата на устните му затрептяха предателски. Побесняла от гняв, Тамсин оголи малките си бели зъби и се хвърли към него като вълчица, която защитава малките си. Той успя да я хване през кръста и я вдигна във въздуха.
— Една мила бандитка, надарена с фантазия и бърза мисъл, която ще язди най-кроткото ми и дебело пони през поляните на Трегартън, и то само защото каза, че сеньор Сейнт Симон не одобрява стила й на яздене.
— Олеле! О, не! — изплака Тамсин и се опита да го ритне.
— О, да — отговори ухилено мъжът. — Тези дребни лъжи си отмъщават, миличка. Сега в никакъв случай не можеш да се появиш на гърба на Цезар.
— Тогава ще яздя нощем — отговори възмутено тя. — Веднага ме пусни!
Той я плъзна надолу по тялото си. Подигравката изчезна от очите му, пръстите му помилваха гърдите й. При тази милувка гневът на Тамсин се изпари в миг. Тя стъпи на килима и Джулиън помилва нежно връхчетата на гърдите й под тънката материя на роклята. Зърната й веднага щръкнаха, както винаги, те бяха много чувствителни, устните й се отвориха.
— Тук? — прошепна възбудено тя. — Сега?
Беше сутрин, двамата не бяха сами в къщата. Зад затворената врата долитаха всекидневните шумове. Джулиън хвърли бърз поглед през прозореца и видя стария градинар, който изкореняваше плевелите от цветните лехи.